Лято е! Вероятно повечето от вас вече се разхлаждат край морския бряг или на сянка някъде в планината и може би имат нужда от развлекателно четиво. Затова с готовност се съгласихме да ви разкажем за един нов български роман, дело на юристката Янислава Вълкова. Новата ú книга Светилището е трилър, който заплита в загадъчен и опасен сюжет смели мъже, силни жени и древни тайни. При това на българска земя!
Действието се развива в наши дни, на познати за всички нас места. В центъра на събитията попада шефът на отдел Убийства – Борис Борисов, който трябва да разплете нов случай в компанията на доцента по археология Елена Флорова. Когато Янислава добавя към историята доза любов и безценно съкровище, ситуацията се усложнява тотално, за да се разгърне и разреши в традицията на класическото криминале.
“Романът ми ще ви накара да се замислите за изкушенията в живота, късмета, изкуплението, за влиянието на златото и парите върху нас. Историята е измислена, но се опира на истински исторически факти. Това кара читателя да се запита дали всичко, за което чете, е възможно да се случи наистина. Ще го провокира да мечтае и размишлява”
– обяснява пред Lifebites.bg Янислава Вълкова.
Светилището е втората книга, която писателката издава за последните две години. Дебютният ú роман Преди изгрев слънце се появява на бял свят през март 2017 г. Него режисьорът Стефан Командарев определя като “роман-находка, който ще ви държи в прегръдките си от първата до последната страница”.
Прочетете още… избрани цитати от най-продавания автор на криминални романи – Агата Кристи
Любопитен факт е, че
корицата на Светилището
е дело на младия художник Никола Вълков. Той е син на Янислава и все още е ученик.
Романът ще бъде представен официално пред публика на 27 юли в Art foundation на ул. Дякон Игнатий 19. Повече информация може да намерите на личната Фейсбук страницата на авторката. А сега ви оставяме с подбрани цитати от тази нова българска книга. Приятно четене!
“Щом сте заедно, вие трябва да сте едно цяло. И това не са само приказки. Здравата връзка, подобно на тялото, се крепи на два крака. Левият е твой, а десният е на партньора. Ако тежестта падне повече върху единия, се губи равновесието. В началото нещата започват да куцат, а накрая това, което сте градили, има опасност да се срути. Използвай енергията си, насочи я във вярната посока и резултатите няма да закъснеят. Помни, че си силна и имаш много приятели. Когато имаш нужда от помощ, тя няма да закъснее”.
“Мечтите са нещо съвсем друго. Те идват от душата, дават смисъл и воля. Карат те да се бориш, да страдаш, да се надяваш, да се рееш над реалността, да измисляш нов свят, да търсиш хармония и баланс. Сбъднатата мечта води със себе си покой, радост и лекота”.
“Да знаеш, че на приказки някои хора са много големи, а ако поискаш услуга, се преобразяват и не можеш да ги познаеш. Така че имай едно на ум”.
“- Хм, че то българите масово се изнасят и бягат в чужбина, та златото ли да остане. Спасява се поединично, монета след монета хващат пътя навън”.
“Понякога за миг животът се обръща и всичките ти планове стават на пух и прах. Вежливите усмивки и приятелските думи се оказва, че сa били просто театър. Хората, на които си разчитал и вярвал, се измъкват с лекота и показват истинската си същност. Хлъзгави, любезни с всички, подкрепа никому. Лицемерие, двуличие и алчност!”
“Той не се спря навреме, виждах го, но какво трябваше да направя, вече беше обладан от мракобесниците. Алчност ли го прихвана, глупост ли, божието наказание ли го настигна, не зная. Хич не му трябваше с тези неща да се занимава. Нито е първият, нито е последният, който ей така залудо ще си загуби живота”.
“Беше застраховано за близо 50 милиона евро.
– Току-що станаха ясни петдесет милиона причини за убийство”.
“Има ли живот, въпрос на време е да дойде и смъртта. И после сякаш нищо не е било, слънцето грее, реките текат, тревата ще покрие гроба и това е. Дори най-великите, богати, силни хора потъваха в пръстта, а отгоре им идваше пролет. Златото и властта приличаха на мощен опиат, заслепяващи до смърт. А какво оставаше след човека тогава? Ако човекът е бил лош, нищо не остава, само разрушения. Ако е бил добър, хората споменават дълго делото и думите му, а децата му го правят безсмъртен, защото кръвта вода не става”.
“- Нали е госпожица, значи е свободна.
– Едва ли.
– Съмняваш се в себе си и затова не си готов да направиш нужната крачка. Ще проверя какъв ѝ е статусът и после да не си измисляш други оправдания”.
