Лазаровден: Кой, къде и как празнува на този празник

Лазаровден
Лазарки на Лазаровден.

Лазаровден е! Един от най-красивите български празници, в който народните ритуали носят послания, свързани с дома, семейството, плодородието и щастието. В основата на най-големите и обичани български празници стоят библейски и религиозни събития, които се почитат на определен ден или дата.

Църквата има строги традиции и канони за отбелязването им. За повечето от тях народът също си има свои традиции, много от които водят началото си от езически вярвания за човека и природата. Те са останали още от времената, когато хората си обяснявали природните стихии и феномени с

гнева на Боговете

и търсели начин да ги умилостивят. С течение на хиляди години Езичество и Православие така са се преплели, че в наше време приемаме това за даденост и отбелязваме религиозни събития като извършваме и различни народни обреди.

Някои празници са винаги на една и съща дата. Такива са например Йордановден (06.01), Бъдни вечер (24.12) и Коледа (25.12). Други са т.нар. “подвижни празници”. Те се изчисляват по специална формула спрямо датата, на която се е паднал Великден, която също е подвижна и зависи от циклите на Луната. Преди него ни чакат още два светли празника – Лазаровден и Цветница.

Лазаровден се празнува

съботата преди началото на Страстната седмица и е денят преди Цветница. Той се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. На този ден в религията се отбелязва възкресяването на Лазар от Иисус Христос. В народните обичаи това е и денят, в който се извършва обичаят лазаруване.


Вижте още… малките лазарки, които засне фотографът Васко Врачовски във врачанския етнографски комплекс Софроний Врачански

Лазаровден
Българките, пременени в народни носии, изглеждат още по-красиви.

В него млади момичета обикалят къщите на селото (или града) пеят песни и танцуват за здраве и берекет. В различните краища на България ритуалът се извършва с определени детайли, характерни за съответния регион.

Ето някои интересни факти за Лазаровден и лазаруването:

Всяка от лазарките в групата си има наименование (длъжност). “Поялци” – тези, които пеят, “шеталци” – тези, които танцуват (“шетат”). “Поялците” също имат и подкатегории. Първата в редицата е “предница”, втората – “средница”, а крайната – “задница”. “Танчерица” се нарича тази, която води хорото. “Другарки” са момичета, които обикалят по къщите заедно с лазарките.


Песните, които се изпълняват на Лазаровден не се пеят в нито един друг ден от годината, “за да не бие град”. Според други вярвания, ако пееш такава песен по друго време на годината, никой няма да те иска за жена.


Лазарките се обличат във взети на заем от “невести” дрехи, които трябва да върнат още същия ден след приключване на ритуала. Най-често това са народни носии с бели забрадки.


В репертоара на лазарките има тематични песни, които се изпълняват конкретно – за стопанина, за стопанката, за детето, за младоженците, за къщата, за стадото. Лазарките никога не повтарят една и съща песен в две различни къщи.


Лазаровден
Лазарки хвърлят венците си.

Преди да започне обиколката (преди изгрев), лазаруващите моми се събират на висок баир и изпяват една песен. Когато се чуят гласовете им, всички хора в селото трябва вече да са “хапнали нещо”:

“Станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)”

( с. Леска)


Често домакините на къщите хранят лазарките с хляб, сол и лук. Където има кошери – с мед.


Според вярванията едно време, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Такава девойка “може да бъде открадната от змей”.


В Северна България стопанинът дарява лазарките с яйца, които да боядисат за предстоящия Великден. Те носят със себе си кошнички, в които ги събират.


Лазарка
Традициите са живи. Снимка: Деян Стефанов

На Лазаровден се случва още нещо много вълнуващо. Момците искат ръката на своята избраница.


В Бовския край се прави т.нар. “мятане” на кърпа през рамото. Момичетата слагат бяла кърпа на рамото на домакина, а той пуска паричка в кърпата –

да е здрава годината като желязото

След обреда пуснатото остава за лазарките, а след края те разделят парите по равно помежду си.


В някои райони едно от момичетата се облича като момче, а друго като булка. Това трябвало да подсети младите мъже в селото, че е време да си потърсят жена и да се задомят.


На Лазаровден се почита паметта на мъртвите, като се раздават толкова на брой кравайчета, колкото е броят на починалите в дома хора.


“Боенец” или “буенец” се нарича танца на лазарките, в който те подскачат високо – да растат високо стеблата на посевите. В някои райони на България той се играе без спиране в центъра на селото от Лазаровден до Великден.


Ако някоя къща бъде пропусната в обиколката на лазарките, това ще донесе нещастие на нейните стопани, животни и реколта.


В някои райони лазарките трябва да са момичета над 16 години, в други – над 10, а в трети участват и съвсем малки момиченца на 4-5-годишна възраст.


Със себе си момичетата задължително носят здравец и букет от прясно набрани цветя и клончета от плодни дръвчета, най-често джанки.


На някои места броят на лазарките не може да е по-малко от 14 момичета в една група.


Имен ден на Лазаровден празнуват хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарина, Лазарета, Лазо. Да са здрави и усмихнати!


Прочетете още: Силата на народните носии

Отговор