Любов
Никола Фурнаджиев *
Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.
И аз вървя и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о, мое слънце сред земята влюбено,
със малката и весела глава.
И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.
Задъхвам се от зной и жажда огнена,
петите ми са пламнали в пръстта
и пее и потъва, лудо погнато,
сърцето ми в бездънните жита.
Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.
* Никола Фурнаджиев е български поет, роден на 27 май 1903 г. в Пазарджик. След като първоначално става студент в Медицинския факултет на Софийския университет, той решава да промени насоката на образованието си и се записва да учи естествени науки, а по-късно се прехвърля в специалност Философия.
Заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников работи в списание Нов път, а по-късно започва да публикува в списание Златорог. След като завършва следването си в Софийския университет,
Никола Фурнаджиев започва да преподава
в столичната Трета мъжка гимназия в София. Работи и за тогавашното Министерство на народната просвета, а през 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. През 1938 г. се завръща в България и продължава да учителства – първо в родния си Пазарджик, а по-късно във Втора девическа гимназия в София
Твори основно поезия, но издава и няколко детски книжки и пътеписи. След 9-ти септември 1944 г. поетът е главен редактор на вестник Литературен фронт, а по-късно завеждаща отдел Поезия в издателство Български писател. Известен е и като един от най-добрите български преводачи на литература от руски език.
