Време за поезия: Никола Вапцаров – Ще бъда стар…

0
ще бъда стар
"...мечтите греят с синкава прозрачност."

Ще бъда стар, ще бъда много стар…

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.

Никола Вапцаров
Никола Вапцаров

Никола Вапцаров е роден в Османската империя (Банско, 1909 г.), убит от властта в Царство България (София, 1942 г.). Защото организирал подривна дейност срещу утвърдения държавен ред по време на война. Да, сътрудничил си е с БКП и затова е посмъртно амнистиран след 1944 г.
Роден в семейството на воевода от ВМРО и протестантска мисионерка. В юношеските му години в къщата им в Банско е настанен белогвардейски имигрант, впоследствие оказал се агент на НКВД.

Никола Вапцаров обаче попада под неговото влияние

Редом с това семейството му е тачено и са имали топли връзки с царския дворец в София. Къщата им е периодично посещавана от видни личности като царете Фердинанд и Борис III, интелектуалци и творци като Пейо Яворов, Елисавета Багряна и Константин Щъркелов. Никола учи в гимназия в Разлог, а после в Морското училище във Варна. Служи на кораба Дръзки, произведен е в офицерски кандидат. След завършването си постъпва на работа в Кочериново като огняр и механик.
Тогава се запознава със съпругата си Бойка, ражда се и рожбата им Йонко, който обаче умира съвсем мъничък. Почерненото семейство се мести в София и

за Никола следват мъчителни години

в които ту няма работа, ту върши неща, които не го удовлетворяват. По това време се отдава на просъветска конспирация. През март 1942 г. е заловен и след мъчения признава за нелегалната си дейност. Впоследствие пред съда се отрича от признанията си, но въпреки това е осъден на смърт. Разстрелян е на 23 юли на Гарнизонното стрелбище в София.

Вижте още от рубриката Време за поезия: друго от стихотворенията на Вапцаров – Песен за човека

Отговор