Людмила Живкова, Мисия Лондон и тайната гробница

Загадъчна шифрограма пристига в българското посолство в Лондон през 1969 г. и хвърля в смут родните дипломати. Трябва да се изпълни задача за Людмила Живкова. Дъщерята на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков е наричана от пресата на Албиона Принцесата на българския комунизъм.

“Нареждането от София е било да се намери за нуждите на Людмила Живкова английски крем за лице с “пчелата на него.” Това разказва днес Ивайло Мутафчиев, син на дипломата в тогавашното ни посолство в Лондон Кръстю Мутафчиев.

Всички отдели в мисията започват да си прехвърлят странната задача като горещ картоф. Никой не може да разбере, каква по дяволите е тази пчела. Шифрограмата обикаля бюрата на опитни военни контраразузнавачи. Те вдигат ръце и я прехвърлят на шпиони от Държавна сигурност в резидентурата на легацията. И там не могат да разкрият мистерията с пчелата. А никой не иска да се издъни точно със задача за дъщерята на Първия.

“Тогава шифрограмата е подхвърлена в работния кабинет на баща ми – разказва Ивайло Мутафчиев. – Неговата длъжност се наричала “канслер” и е стояла по-високо от тази на главен счетоводител в посолството. Татко ми се оказва по-мъдър човек и направо споделя “държавната тайна” с майка ми.

Знае, че тя е модерна жена и ще успее да разбере

какво точно се върти в главата на Людмила Живкова

Мама прави обиколка из луксозните бутици и магазини в Лондон. И бързо научава истината. Мистериозната пчела, стреснала дипломати и всезнаещи ченгета в посолството, всъщност е символ на новата модна линия козметика на фирмата на Mary Quant. Тази компания е една от създателките на ултра късия минижуп, както му викали тогава.

Скоро мама и Людмила се запознават лично в Лондон. Бях момче в предучилищна възраст и същия ден ме мъчиха да декламирам Аз съм българче пред публика в посолството.“

Майката на Ивайло и Людмила Живкова не станали близки. Но неговият баща Кръстю се превръща в един от най-приближените хора на Мила. Така наричат Живкова в нейния приятелския кръг.

Родителите на Ивайло се развеждат по взаимно съгласие през 70-те години в София. Иво остава с татко си и скоро отново потегля с куфар за Лондон. В английската столица е поредното назначение на дипломата.

“За поръчките на семейството на Тодор Живков трябваше достойно да заместя майка ми през 1977 г. – спомня си Ивайло Мутафчиев – В посолството пристигна дълъг списък с неграмотно написани заглавия на дългосвирещи грамофонни плочи. Това бяха албуми с модерни хитове на западни групи и изпълнители. Поръчката от шифрограмата на радиста този път разгадах аз.

Открих плочите и ги изпратих в София. Оказа се, че не са били за Мила, а за малката Жени Живкова. Гледам на тези истории от смешната им страна. Спомням си и Иван Славков. По това време той беше още изгряваща звезда. Като видеше баща ми на летище Хийтроу с пълно гърло ревеше:

“Батеее”

Това бяха първите му гостувания на Острова и от посолството го посрещахме. Години по-късно ми дадоха да прочета романа Мисия Лондон. Помислих си за автора: “Човече, ти отиваш там, откъдето аз отдавна съм се върнал.”

Близките отношения между Кръстю Мутафчиев и Людмила Живкова продължават и след като дипломатът се прибира в София. Той става шеф на отдел Културно наследство в Комитета по култура. Комитетът е оглавяван от самата Живкова в края на 70-те и началото на 80-те години. Тогава Мутафчиев става важна част от

най-мистериозната археологическа мисия

в историята на България. Тя е проведена през 1981 г. в Странджа. Ръководена е от Людмила Живкова и пророчицата от Петрич Ванга. Красимира Стоянова, племенница на пророчицата, превежда нейните послания до участниците в експедицията. Търси се гробницата на египетското божество Бастет.

До края на живота си Кръстю Мутафчиев вярва, че тя се намира в Странджа и в нея е закодирана информация, която може да промени историята на света. Дали това е истина – си остава загадка. Живкова умира мистериозно на 21 юли 1981 г. малко след началото на експедицията. Веднага след това мисията в Странджа е спряна. С част от участниците в нея започва съдебна разправа.

“През септември 1981 г. баща ми беше подведен под отговорност за присвояване в особено големи размери на средства от отдел Културно наследство – разказва днес синът на Кръстю Мутафчиев – Ивайло. – Съдиха го заедно с Живко Попов и покойния вече касиер на службата Кирил Башлиев.

На отдела не е била правена ревизия на средствата, разходите и придобивките от създаването му през 1978 г. Въпреки всичко факт е, че много безценни предмети на изкуството, придобити от отдел Културно наследство, и до ден днешен красят стените на Музея за чуждестранно изкуство в София…

Прочетете още: Опитаха да продадат мерцедеса на Тодор Живков на търг 

Седем месеца баща ми беше следствен в Главно следствено управление на Развигор. Тримата обвиняеми бяха осъдени от висш военен съд при закрити врати, въпреки че само Живко Попов е имал чин от службите. Баща ми и Башлиев са били просто запасняци в Българската народна армия.

Татко беше осъден на пълна конфискация на имуществото и 15 години затвор. Излежа седем години от присъдата си в Пазарджишкия затвор за рецидивисти. Първоначално е бил под строг режим, но с право на работа. Заместникът на Живкова в Комитета за култура Емил Александров също бе съден, но отделно от останалите – обяснява Ивайло Мутафчиев и обобщава:

Така враговете на Живкова и нейната политика си разчистиха сметките след нейната смърт. Те вкараха баща ми в затвора. Татко излезе от затвора през 1988 г. Беше много огорчен и избягваше да говори за Людмила. До края на живота си той вярваше, че има връзка между тайната експедиция в Странджа и смъртта на Живкова.”