“Истина е, че той малко прилича на горила… Но…в очите му има изражение на добряк и то не лъже”. Това пише журналистът от вестник Л’Ото Андре Марго за българина Дан Колов. Един спортист, с който трябва да се гордеем. Човек, от когото мнозина от нас могат да вземат пример.
Той се ражда във време на силни мъже и ярки личности – през далечната 1892 г. в малкото севлиевско село Сенник. И става един от най-добрите български спортисти за всички времена! Не само световната слава, но и хилядите, стекли се да посрещнат Дан Колов при завръщането му в България сякаш е герой, говорят за успехите и популярността му.
Истинското име на Дан Колов е Дончо Колев Данов. Ражда се в голямо семейство. Тъй като баща му умира млад от туберколоза, Дончо заминава с група хора от селото си за Унгария. Тогава той е едва на 13 г. Четири години по-късно се отправя към Америка. Там работи като хамалин, миньор, строител.
Щастлива случайност предопределя по-нататъшното му развитие като професионален спортист. По време на едно цирково представление, като част от атракцията, организаторите предлагали на публиката да премери сили с бореца Джеф Лоуранс.
Дончо излязъл на тепиха и победил американеца
Това е само първата от поредицата аматьорски битки, които осъществява в продължение на няколко години. През 1917 г. българинът подписва своя професионален договор.
Започва да се състезава в Америка, а след това и в Европа. И успява да стане най-добрият в своята област на двата континента. Стилът, в който се състезава, е свободна борба, наричан още кеч отвъд океана. За разлика от повечето спортове, при свободната борба няма определени правила или ограничения. Именно това прави този спорт толкова опасен за състезателите и така аткрактивен за зрителите и почитателите му.
Професионалната спортна кариера на Дан Колов започва със загуба. Българинът
не се отказва и победите не закъсняват
Всеки следващ мач води до по-голям успех. Медиите започват да го наричат Балканския лъв и Кинг Конг. За времето, в което се състезава, той участва в над 1500 професионални мача (непрофесионалните са били може би около 2 хил.). От всички тези битки на тепиха, той има само 72 загуби.
Нееднократно получава предложения за смяна на българското си гражданство. Но на всички тях той отговаря: “Защо ми е американско поданство, когато винаги съм мечтал да живея в България…”. Негова е и небезизвестната фраза “Чувствам се силен, защото съм българин“.
След многобройните успехи в Америка Дан Колов заминава за Япония, където му предстои да се изправи срещу любимеца на нацията Джики Хиген-Удушвача. По време на двубоя българинът попада в смъртоносната схватка на своя съперник. Прави опит да се измъкне от нея, но
счупва гръбнака на Хиген
Така любимецът на Япония остава неподвижен. Срещу Дан Колов е извършен опит за покушениe, той едва успява да се спаси и напуска страната.
След мача си с Хиген, във Франция Колов се изправя срещу друго страшилище на тепиха – Анри Деглан. Както с повечето си съперници, така и с Деглан той е имал приятелски взаимоотношения. Самият Деглан години след това идва в България и казва: „Трябваше да дойда тук, в родното село на моя спортен противник и още по–голям мой приятел. Това е един безсмъртен спомен, че успях да му отдам последна почит, преди да отида при него един ден”.
По време на мача във Франция Дан Колов побеждава Деглан и се сдобива с титлата Европейски шампион.
След победата си
Колов получава предложение да участва в холивудска продукция
Хонорарът му от нея щял да възлиза на 24 млн. долара. Но той отказва. Отказва и редица други предложения. Единственият филм, в който се съгласява да участва, е Под игото. Но така и не доживява до края на снимките.
Животът на Дан Колов започва в България и тук завършва.
След 30-годишно отсъствие от родината ни Дан Колов се обръща към своя близък приятел Хари Стоев и му казва: “Хари, да си идем в България, като нея никъде няма!” Скоро след това Дан Колов се прибира в Севлиево. Тълпи от народ се стичат, за да го посрещнат. Всички искат да го видят, да се доближат до него, да го докоснат. След вълнуващото посрещане околийският управител му предлага да го закара файтон до родното му село. А Дан Колов отговоря: “Пеш съм излязъл, пеш ще се върна”.
Освен че е победител, в България той се слави със своето голямо сърце. Когато се връща тук,
той е милионер
И става един от най-големите дарители в страната. Раздава парите си на бедни и болни хора, които имат нужда от помощ. Подпомага български студенти и семейства в затруднено положение.
Неговата племенница разказва, че всяка сутрин се стичали пред къщата му просяци и той всяка сутрин излизал и им давал пари. През 1933 г. Георги Димитров е обвиняем в Лайпцигския процес.
“Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност”, обявава тогава спортистът и дарява 2 хил. долара и хонорара от последвалия си мач с Кинг Кърдис.
Но това не е всичко. Той
дарява 500 хил. лв. за закупуване на самолет
който да бъде използван от българските пощи.
Докато живее в България, Дан Колов нееднократно се състезава тук – пред българска публика, като всеки път побеждава. Неговият последен двубой е срещу Ал Перейра през 1939 г. в София. Макар че Перейра е все още млад, а Дан Колов е болен от туберколоза, Балканския лъв го побеждава. И така си отива от този свят. Като победител, какъвто винаги е бил. Умира през 1940 г. на 47-годишна възраст в родното си село. Там, откъдето е тръгнал.
