Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Български фотограф с уникални кадри на коледна Виена
Кадрите на коледна Виена, които ще видите в този материал, не са и помирисвали Фотошоп! Те са направени с камера, статив, черна шапка, уред...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
За интернет и други новости в трафика на хора
Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от "работата" в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А...
Изабела Шопова: Рискувах всичко заради Антарктида
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...