Англичанката Ан Морган смята себе си за добре образована и четяща жена, докато един ден поглежда книгите върху рафтовете на библиотечката си и открива огромна празнина в нея. Сред множеството английски и американски автори има едва няколко книги на писатели, които не са от англоговорящия свят.
“Казват, че можеш да разбереш много неща за някой само като погледнеш библиотеката му. Какво казваха моите книги? След като си отговорих на този въпрос преди няколко години, направих
обезпокоително откритие
Винаги съм мислела за себе си като космополитна личност. Но рафтовете на библиотеката ми разказваха съвсем друга история”, обяснява англичанката.
Морган решава, че е непростимо един четящ като нея човек да не познава книгите, написани на други езици и си поставя задачата да прочете по едно томче от всяка страна в света. Както се оказва тази амбициозна задача не е никак лесна!
Според организацията Literature Across Frontiers едва 4,5% от литературата, издавана в Англия всяка година е преводна. В света има много страни, чиято литература почти не е издавана на английски. Освен това съществува и изключително важният въпрос –
какво точно e национална литература?
Трябва ли авторът да е роден в съответната страна? Или да е написал произведението си в нея? А може ли да е просто чужденец, който пише на съответния език, каквито примери в литературата има много?
Ан Морган моли читателите на блога ú A year of reading women да ú препоръчат книги от съответната страна след което избира едно от множеството предложения. Препоръчаните
книги на български език
не са ни най-малко изненадващи. В първоначалната селекция влизат Спасеният език (Елиас Канети), Има ли кой да ви обича (Калин Терзийски), Естествен роман (Георги Господинов), Улица без име (Капка Касабова), Време разделно (Антон Дончев), Захвърлен в природата (Милен Русков), Крадецът на праскови (Емилиян Станев) и Осъдени души (Димитър Димов).
В крайна сметка Морган се спира на Естествен роман.
Резултатът от едногодишната литературна авантюра на Ан Морган е 196 прочетени книги – по една за всяка страна в света.
След тази година на експерименти с литературата на различни народи, тя написва и книгата Reading the World: Confessions of a Literary Explorer, публикувана през февруари, 2015 г. от издателството Harvill Secker/Random House.
“Книгите, които прочетох за тази една година, отвориха очите ми за много неща. Както знаят тези, които обичат да четат,
книгите имат необичайна сила
да те изваждат от себе си и да те поставят в нечий чужди мисли. Така че, поне за малко, ти виждаш света през различни очи.
Това може да е неудобно преживяване, особено ако четеш книга от култура, която има доста различни ценности от твоята собствена. Но също така може да ти даде много познания. Борбата с непознати идеи може да ти помогне да си изясниш своите собствени мисли. А също така да ти покаже белите петна в начина, по който си гледал на света”, разказва Ан Морган.
Прочетете още: За книгите, които вдъхновяват
Днес тя е приела за своя мисия да насърчава англоговорящия свят да чете повече преводни книги, като се надява, че по този начин ще стимулира британските издателства да публикуват повече чуждестранна литература.
Вижте повече за литературното приключение на Ан Морган на сайта на проекта.
