За някои американци тя е Жана д’Арк на движението за права на жените. За други, които далеч не са толкова очаровани от харизмата ú, тя е Г-жа Сатана – “нагла, коварна авантюристка” твърдо решена да поквари морала на страната. Или както един таблоид отбелязва навремето – “Тя е проститутка, кандидатирала се за президент”.
Виктория Уудхъл може наистина да е била проститутка в даден момент от живота си. Днес никой не може да каже дали това е било така. Едно е сигурно – тя е изнудвачка, издател на вестник и водеща фигура в движението на т. нар. суфражетки (поборнички за предоставяне на избирателни права на жените). Тя е сред най-изтъкнатите спиритистки в Америка, яростна защитничка на свободната любов, както и първата жена със своя компания на Уолстрийт.
През 1872 г. Уудхъл прибавя към всичко това и славата на
първата жена, кандидатирала се за президент на САЩ
И ако не успява да гласува за себе си в изборния ден това е, защото за пореден път историята и съдбата са против нея. Първо – жените по онова време все още нямат право да гласуват. И второ – в изборния ден Виктория Уудхъл е в нюйоркски затвор по обвинения в непристойност заедно с не по-малко дръзката си сестра Тенеси.
Самата Уудхъл има далеч по-скромна представа за собствената си персона. Тя смята себе си за носител на промяната и прогреса, изпратен на Земята, за да еманципира жените.
Първата американка, кандидатирала се за президент
живее във времена на политически и духовни размирици, в страна, разкъсана от Гражданската война и расовите разделения.
“Тя е жена, надскочила времето си в свят, който не е готов да я приеме”, пише Барбара Голдсмит в биографията на Виктория Уудхъл Other Powers: The Age of Suffrage, Spiritualism, and the Scandalous Victoria Woodhull.
Животът на Уудхъл съдържа достатъчно материал за поне дузина филми. Виктория е родена на 23 септември 1838 г. в Хоумър, щата Охайо. Още
като дете знае, че е призвана за велики дела
когато среща духа на древногръцкия държавник и оратор Демостен.
“Един ден ще познаеш богатство и слава. Ще живееш в имение в град, заобиколен от кораби и ще станеш водач на твоите хора”, казва ú духът на Демостен.
Духът на Демостен ще напътства Уудхъл през целия ú живот, заедно с други две не по-малко известни исторически личности – Наполеон и любимата му Жозефин. Днес тази история ни звучи меко казано налудничаво, но Америка от XIX век е обхваната от мания по спиритическите сеанси. И бащата на Виктория Уудхъл използва тази мода, за да прави добри пари, уреждайки спиритически сеанси с нея и сестра ú.
Когато е на 15 години Уудхъл избягва и се жени за доктор на име Канинг Уудхъл, на когото ражда две деца – Байрън и Зулу Мод. Но бракът е обречен още от самото начало, защото съпругът ú изневерява.
Пътят към еманципацията на Виктория Уудхъл започва в Мисури
Там тя среща полк. Джеймс Харви Блъд – яростен защитник на идеята за свободна любов. Бяга с него, взимайки двете си деца и заминава за Ню Йорк. Там се препитава като медиум, актриса и както се говори – като момиче на повикване. В Ню Йорк Виктория среща двама мъже, които по ирония на съдбата ще ú помогнат да се освободи от потисничеството на силния пол.
Единият от тях е известният финансов магнат Корнелиус Вандербилт – американски предприемач от холандски произход, който натрупва състоянието си с предприемаческа дейност във водния и жп транспорт. Вандербилт използва пророческите способности на Уудхъл при сделките си и също така завърта любовна афера със сестра ú. Милионерът е повече от щедър. Отпусканите от него суми помагат на двете сестри да отворят първата брокерска компания на Уолстрийт, притежавана и ръководена от жени.
Вторият мъж е Стивън Пърл Андрюс, който помага на Уудхъл да формулира идеята си за правата на работниците. Сестрите Уудхъл основават свой вестник, който пръв публикува Манифеста на Комунистическата партия. С негова помощ Виктория прокарва идеите си за свободната любов.
“Да, аз съм за свободната любов. Аз имам неотменимо, конституционно и естествено право за обичам когото пожелая, да обичам толкова дълго или кратко, колкото мога и да сменям любовниците си всеки ден, ако искам това”, казва Виктория Уудхъл. Тези ú възгледи са меко казано скандални за времето си и тя се сдобива с множество неприятели.
Томас Наст, карикатуристът, създал модерната версия на Дядо Коледа и слона-символ на Републиканската партия,
рисува Уудхъл като крилат демон и я кръщава Г-жа Сатана
През 1872 г. Виктория Уудхъл ще направи нещо, с което ще остане в историята на САЩ. На конгреса на Националната асоциация на жените суфражетки тя обявява намерението си да се кандидатира за президент на страната. Основава Партията на равните права, която трябва да подкрепи кандидатурата ú. И избира цветнокожия Фредерик Дъглас за свой кандидат-вицепрезидент. Дъглас, който е известен аболиционист (застъпник за премахване на робството) обаче дори не подозира за това. Той е бивш роб и се е сдобил с избирателни права едва две години по-рано.
Повечето хора, в това число и самата Виктория Уудхъл, разбират колко трудно е за жена да се кандидатира за президент на страна, в която жените не могат да гласуват. Или както пише авторката на Чичо Томовата колиба Хариет Бичър Стоу: “Който е решил да стане президент на САЩ просто се е съгласил личността му да бъде разкъсана на парчета, да бъде смачкан, налаган с юмруци и покрит с мръсотия от всеки гнусен вестник в страната. И никоя жена, която не желае да бъде влачена из всяка канавка и пъхана в кофа с мръсна вода като стар парцал, не трябва и да си помисля да се кандидатира. Това е изпитание, което би убило и мъж.”
И наистина, кандидат-президентската кампания от 1872 г., в която ген. Улисес Грант се изправя срещу вестникаря Хорас Грийли, “се превръща в една от най-ужасните в американската история”, както пише Барбара Голдсмит в книгата си Other Powers: The Age of Suffrage, Spiritualism, and the Scandalous Victoria Woodhull. Но
Виктория Уудхъл се тревожи за други неща
По време на кампанията ú вестникът ú публикува историята за разюздана секс оргия в Ню Йорк. В същия брой излиза и статия за изневерите на Хенри Уорд Бичър – най-известният проповедник в Америка, който е брат на Хариет Бичър Стоу.
Двете статии стават причина за арестуването на Виктория Уудхъл и сестра ú по обвинения в непристойност. В крайна сметка Уудхъл е освободена и от нея са свалени всички обвинения, но славата ú започва да залязва. Публиката се е нагледала на номерата ú. Тя се разболява, едва не умира и до края на живота си е принудена да обикаля из страната, изнасяйки беседи, за да издържа семейството си.
Трудно е да се каже как би реагирала Виктория Уудхъл на съвременната действителност. Но едно е сигурно – 144 г. по-късно първата жена, дръзнала да се кандидатира за президент не би била изненадана ни най-малко от това, че над Хилъри Клинтън тегне сянката на сексизма.
Г-жа Сатана би била погнусена, но не и шокирана
от факта, че жените кандидат-президенти са наричани “вещица”, “Антихрист” и “кучка” и са смятани от своите опоненти за пратеници на Дявола.
Заключителната глава в необичайния живот на Виктория Уудхъл започва през 1877 г., когато умира Корнелиус Вандербилт. Уудхъл притежава компрометиращи писма за него и се опитва да изнуди наследниците му за пари. Малко след това тя изчезва безследно. Оказва се, че е заминала за Англия. Там бързо е забравила постулатите на свободната любов и се е омъжила за банкера Джон Бидулф Мартин. Но
славата ú на войнстващ активист за правата на жените се носи и до днес
През 1875 г. американската суфражетка Елизабет Стантън казва: “Виктория Уудхъл е направила за жените толкова, колкото никой от нас не би могъл да стори”. И наистина, г-жа Сатана умира през 1927 г. на 88-годишна възраст в Англия, забравена от всички. Това се случва седем години, след като американските жени си извоюват правото да гласуват.
