21-ви век – векът на вечнопроменящите СЕ и вечнопроменящите НИ технологии. Ерата на разпада на морала, ценностите, вярата, убежденията, доброто – оронено като царевица преди да я смелиш. Материални години, обездуховени, бездушни хора… Как е възможно да има все още човеци, които се обичат… обичат се близо 60 години? Наистина Любов…?
За мен това е тема, която винаги ще ме човърка и кара да въздишам след всяка двойка на достолепна възраст, която споделя живота си в добро и зло, ама наистина. Как са успели да прескочат всички ровове с помия? Да полетят над болки и земетръси, живототръси, сръдни, крамоли, гордост и какво ли още не, поднесено с чаша студена вода от живота?
Искам да говоря с тях. За да ми кажат как я запазиха – любовта. Как я намериха тази пуста обич, дето си е повече от мираж в днешно време? Разбира се по време на разговора ни се появиха и други любопитни истории, които ще споделя с вас.
Баба Дора и дядо Дани. Изкуството да се раздаваш. Наистина Любов
![Наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/ddd.jpg)
Отдавна ги наблюдавам и трепетът, с който ме посрещат, е изумителен. Как вадят всичко, което имат на масата, е толкова мило и специално. Току-що сварен домашен компот от дюли в нежно розово. Малки кифлички с извити краища и лъскави телца. Червендалести ябълки от градината. Ярки цитруси – мандаринки, портокали, които даже ми белят. Кафе на джезвето с неповторим аромат. Топъл обяд, който се е разделил с горещата прегръдка на фурната преди броени минути…
![наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-10-3973EEE-548x483.jpg)
Обувките ми са внесени на топло до парното, терлиците магически се впиват в стъпалата ми. Да се чувстваш винаги добре дошъл е чувство, което малцина изпитват и още по-малцина могат да предложат… Та да започвам.
Винаги съм искала да науча повече за тях и как толкова години са съумяли да съхранят обичта си един към друг. Те са хората от миналото, които са останали заедно не просто физически, а духовно, дълбоко вкоренили отношение и обичане.
Началото на Любовта: 50-те
Изненадващо или не, но те не се “взимат” набързо. Напротив – “ходят” 2-3 години, преди да изградят с бетон и време дълбоко приятелство и същинска дружба, която да устои на силата на ураганните ветрове, както обикновено е в живота.
– Ще те запознаем с едно момче – казват ѝ съседи. А той точно минава отвън… Съвпадение? Не, съдба…
Дядо Дани е и приятел на брат ѝ, оказва се. Тя се влюбва във думите му – как той говори и отново в думите, но този път на хората, за него.
![наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-10-3974EEE-419x483.jpg)
Бучино. “Движение”
Всяка вечер младежите от квартал Даскалово в Перник се грабват и отиват на “движение” в Бучино. Не ходят само в случай, че времето е абсолютно злонамерено и недопускащо срещи на младежи.
Бучинци мразят дядо Дани.
– “Дойде от Даскалово и ни взе най-личната мома” – мърморят те…
Войник отивам, мамо
– Искам да се оженим, преди да тръгна – казва той. Вероятно, за да знае, че е чакан, обичан. Така службата е по-лека.
Всички са против, семейството и то. Не за друго – имат планове за нея. Да замине за София. А що се отнася до дядо Дани, който тогава не е дядо, разбира се, а красив Йордан… Махалата му е далечна, твърде далечна. Да се уволни, па тогава…
Сватба обаче има. И двамата са достатъчно твърди и убедени в желанието си да се вземат.
А днес се терзаем от въпроса Кога е време да създадем семейство?
Честито и сватба
Стара кумова рода са техни свидетели. Както повелява традицията. Съветът в Даскалово приютява тяхното подписване – в Селсъвета. Иванка Димитрова – Църната ги бракосъчетава.
– Тя ли беше? – питат се. Много вода изтече от тогава.
Вито като баниците на баба Дора хоро на площада се тропва, за да се ознаменува раждането на светия им съюз.
![Наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2016-12-29-3900E-328x483.jpg)
Булчинска рокля
Суета без дантела, без пътуване до Асеновград и без много-много излишества. Важно е кой е в роклята, не самата рокля.
Баба Дора се взима с либето в булчинската рокля на етървата.
– “Защо да купуваме нова, като имаме? Един размер са”.
Дядото на баба Дора пък казва:
– Щом те я “обличат”, от мен ще е месото” – и жертва овена си с най-много килограми.
Сватбата е скромна – 30-50 човека. Точното число се е поразмътило. Зетят е военен, довежда военна музика. А под сянката на крушата се реди чеиза и сватбарите. Всички гости на сватбата се даряват. На конете – сено, на сватбарите – ракия.
Задружност – някой помни ли тази дума?
Хванала прах и паяжини, натирена в най-тъмния ъгъл на домовете, думата задружност е имала съвсем реална роля в живота на тогавашните хора. Роля за ОСКАР.
Първата кола
![наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2016-12-29-3919EEE-745x229.jpg)
Малко по малко, в животите им намира място и прогресът на човечеството. Да имаш автомобил – неповторим момент в бита на тогавашните хора.
– Орташката работа и кучетата не я щат – някой мърмори днес.
Но! Орташка работа с таткото на дядо Дани и брат му Георги съвсем не носи негативи. Напротив. Семействата с радост си делят грижата по първото моторно превозно средство на четири колела в родата.
Години наред три семейства ползват една кола. Редуват се на седмици. В тетрадка чинно записват кой колко километра я е карал, колко бензин е заредил. Краят на колата и ортаклуването идва с едно, слава Богу без жертви, преобръщане на колата…
Дом за нашите деца
![Наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2016-12-29-3864EEEEE-302x483.jpg)
1969 г. – започват да строят къща. Завършват я през 1974-та. Нанасят се там.
Семейството на брат му също строи къща по това време. Редуват се – една седмица работят по едната, една седмица по другата къща. Всичко, абсолютно всичко се прави на ръка, нищо машинизирано. Всяка тухличка е докосната от човещина и трудолюбие. Затова е толкова здрав домът им.
Когато дядо Дани работи в мината, след една нощна смяна цялата дежурна смяна, която е работила в рудника, слиза от служебния автобус и за няколко часа правят плочата на къщата – избиват я. И слава Богу, малко след като приключват, завалява проливен дъжд, който е можел да съсипе цялата работа. 25-6 души. Без изключения. Съвсем доброволно, никой не се ослушва или скатава.
От 8 до 11 часа са готови с три плочи. Здрав минен колектив. С една дума да трябва да опишеш отношенията между работещите там – уважение. От него зависи животът ти.
– Несвестен човек не може да прогресира, да съществува там – казва дядо Дани.
Дарове от Северна България
Братът на дядо Дани – Георги, има рода край Дунав (от страна на съпругата) и често получават армагани за всеобщо ползуване. Сандъци с мармалад, пуйки.
– Сега няма пуйки, няма котки – въздъхва дядо Дани.
Прасето-беглец
И едно прасе потегля от селото на етървата за благото на изхранването. Сложено в багажника, прасето се оказва по северняшки “серт” (люто). Вместо тихичко да си даяни в металната паст на ретро возилото, прасето се бунтува и си извоюва свободата. Бягайки.
– Дали все още е живо това прасе? – питам ги и се усмихваме.
В моя идеалистичен ум това шопарче – толкова находчиво, че да успее да си извоюва живот, заслужава да остане живо и да доживее старини в горите на избягалите свинчовци. Дано има такова място.
![Наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2016-12-29-3868EEE-406x483.jpg)
Родителството не е занимание самотно
Споделено с етърва и свекърва, всички грижи и приготовления в дома се делят на три. Колко по-леко е така! Редуват се с готвенето – на седмици. Така и в отглеждането на децата.
– Не може да имаш втора рожба, преди моите да пораснат. Не мога да се справя с толкова деца – изрича тези думи Петранка, етървата.
Кино
Освен строене на къщи, работи в шивачници, магазини, слизане в мини, крануване и какво ли още не, кино изкуството и то присъства в дните им.
– Никога няма да спестите пари с това кино – предупреждава ги свекърът, който не е много-много “за” харчове в името на удоволствието на душата.
– Хубави филми имаше – съвсем единодушно отбелязват и двамата.
Уроците
– Животът беше по-друг. Не можеше така – харесала ти, завъртяла ти друга главата.
Тази мисъл никога не е пускана да се случи. Живял си някакъв живот и после наново – деца, семейство. Жената е една, мъжът е един. И точка. Няма друго. Сърцето е създадено само за един друг чифт ръце. Всичко друго е повече от абстрактност и недопустимост.
![Наистина Любов](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-10-3981EEE-263x483.jpg)
Да живееш, за да твориш
Някои хора творят изкуство, правят неща с ръце, пеят, танцуват, пишат, скулптурират. Други творят семейства. Здрави като ръцете на миньорите в пернишко, непреходни като музиката на класиците, чисти като водата на планинските извори.
Баба Дора и дядо Дани са именно такива хора.
Да се опазиш чист в реката на мръсотията, наречена светска поквара. Цял живот труд, обичане, компромиси, които не наричат компромиси, а отстъпки от обич, в името на семейството. Хора, за които това да съзидават, да градят домове, къщи, е целта на съществуването. Да се събереш у дома край топлия огън на уюта – това е от значение.
Те слагат зимнина, не злословят, не обиждат. Те са широкоскроени хора, които макар да са родени преди много лета знаят, че има морални устои, които нямат свършек. Изкуството да даваш и да се радваш до последната троха от тазвечершното ядене.
На изпроводяк ще ти напълнят найлонка с терлици, ще ти дадат буркани със зимнина за вкъщи, ще те потупат по рамото. И ще ти дарят глътка надежда, че все още има поколение, което доказва, че счупеното може да се залепи и не бива да се изхвърля само, защото е старо или леко назъбено.
Това наричам наистина Любов.
P.S. А как са запазили любовта си толкова дълго време ли? Записах си старателно съветите на двамата и ще ги споделя с вас съвсем скоро. В нов текст. Обещавам!