Методът Монтесори на практика

1508543_956023654457050_375539010536224025_n
Какво е да имаш нарушено зрение?

За метода е много важно да наблюдаваме цялостното развитие на детето – физическото, социалното, интелектуалното (или когнитивното) и емоционалното развитие – тези 4 сфери, които са взаимосвързани и ако една от тях дърпа, винаги е за сметка на някоя друга. Това, което най-често се наблюдава в България е наблягане на когнитивното, което най-често е за сметка на емоционалното. Така например, срещала съм статистически данни, според които при по-голямата част от децата в България се наблюдават различни емоционални и поведенчески проблеми, които не могат да се диагностицират като заболявания, но представляват сериозни емоционални смущения. Това се дължи на семейството и на цялото общество. Когато едно дете на 3 годинки знае букви и цифри, то често е и за сметка на физическото или емоционалното му развитие.

Материалите – тези играчки, както ги наричат много хора, са разделени в 5 сфери. Сетивни, практически, математически, за език и материали за общообразователните предмети – всичко за света (история, ботаника, зоология, география и т.н.). Най-общо може да се каже, че са свързани с онагледяване на абстрактни понятия, както е в математиката. Идеята на материалите е да са направени така, че да провокират действие. Защото мозъкът запаметява тогава, когато ръката работи.

DSC04235
Форми, дължини – усвояват се неусетно

Сетивните материали се използват за “рафиниране” на 5-те сетива. Конструирани са така, че да градират определен признак (винаги само един) – цвят, диаметър, дължина, височина, звук, грапавост и т.н. Идеята е, че чрез обучението на сетивата детето възприема заобикалящия го свят по-ясно и по-пълно.

Дейностите от практическото направление пък са нещо като “запазена марка” на метода. Свързани са с придобиване на умения за грижа за себе си, грижа за другите и средата. Например пресипване на вода, на леща с лъжичка от купа в купа, сервиране и отсервиране, подреждане на масата и прочее. Всеки процес се разделя на няколко основни стъпки, за да може детето да го научи. Например, за да отвориш вратата е нужно първо да натиснеш бравата надолу до край, после да бутнеш вратата.

DSC04205
Дробите всъщност са много лесни и логични, стига да са добре показани

Другото важно нещо за материалите е контролът над грешката. Детето само разбира, когато е объркало нещо. Ето например тук на тази стойка децата усвояват дробите (!), като подреждат кубчета. Сами схващат логиката. И после в училище, след като детето е минало през такава детска градина, то знае какво е да разделиш едно на три. Не може да го обърка, защото материалът е кодиран като размери и цветове. Имаме едно мънисто, наниз от 10 мъниста и винаги знаем, че са 10, без да ги броим. Имаме още мрежа от 100 мъниста (10 пъти по 10) и накрая идва кубчето, което е 10 на трета, т.е. хиляда. Всичко е онагледено.

DSC04201
Материали Монтесори

Винаги работим на килимче и то не, за да седне детето на меко, а за да очертаем работното пространство. После винаги всичко се връща на мястото му. Детето знае кое къде стои и кое откъде може да се вземе. Процесът включва да си вземеш килимчето, да си очертаеш работното поле, да си донесеш материала, да работиш с него, след като приключиш връщаш на мястото, навиваш килимчето и след като прибереш и него, си си свършил работата.

DSC04216
Писане с бобчета

Ето например как пишем с бобчета. Гласни и съгласни са цветово кодирани. Идеята е отново да има движение на ръката. И това е подходящо и за децата, които чисто като моторика още не могат да изписват букви. Обаче като видят как е написана една дума, си намират съответните бобчета и ги подреждат правилно. Децата учат, когато им е интересно.

DSC04221
Пъзел, от който се учи строежа на дървото

Сред материалите по ботаника и зоология например имаме пъзели. В тези пъзели отделните части не са произволни, а са да речем частите на дървото – стъбло, корона, клони, корени. Но не е само това. Скоро правихме интересен опит, при който потопихме праз лук в боядисана синя или червена вода. След два-три дни краищата на листенцата се бяха оцветили. С това искахме да покажем на децата как корените и стъблото на растенията дърпат водата нагоре.

При пъзелите по зоология отново парченцата са отделните части на тялото – глава, тяло, крака, крила, опашка. А отдолу е скелетът на животното.

DSC04227
Методът Монтесори учи децата посредством играта

Между другото, ние самите учим толкова много покрай децата и техните интереси. Например, коя е планетата, която се върти наобратно в Слънчевата система? Венера. Имахме веднъж една много интересна случка, свързана с един от 5те велики урока на Монтесори (за Вселената и Земята, за възникването на живота, за човека, за знаците и за числата). Стигнахме до човека и аз с огромен ентусиазъм казах на децата, че човекът се отличава от другите създания на земята по това, че има ръка да работи, мозък или въображение да твори и сърце да обича. Всички бяха притихнали, моментът беше страхотен и изведнъж едно дете заяви невъзмутимо „Хм, октоподът пък има три сърца“. Което е факт.

1907477_850278565031560_4311351818464670198_n
Научни експерименти за деца

А има ли в другите градини нещо, което при вас липсва?

Ами тук няма телевизор например. Разбирам, че на колегите на другите места така им е по-лесно – пускаш телевизора и всички се хипнотизират, седнали пред него. Но пък използваме лаптоп например и често сутрин, седнали в кръг, търсим заедно отговорите на различни въпроси. Децата в днешно време са различни – знаят много и задават въпроси, на които понякога не знаеш отговора. “Океаните са 7, а моретата?” Когато говорим за най-бързите животни пък им показваме снимки и клипчета. Например сокол, който пикира със скорост от 389 км/ч. Вместо да обясняваме какво е сокол и какво значи да пикираш, просто пускаме клипче, което е много впечатляващо. Освен това нашите деца прекарват много време навън на двора, тъй като в съвременния начин на живот го няма това, което имахме ние – да се събереш с децата от махалата и да изкараш навън в игри цялото си свободно време.

1545047_630523397007079_1288742587_n
Игри на открито – колкото повече, толкова по-добре

С какви трудности се сблъсквате в самата работа?

IMGP0940
Бани, тоалетни, всичко е по калибъра на децата

Първоначално имахме трудности с институциите, както споменах, но те се поуталожиха. Посвикнахме едни с други, знаем какво искат те, те също ни познават и знаят, че се стараем всичко да ни е изрядно. В работата ни сега най-трудно се работи с възрастните (родители и екип, които трябва да се напаснат), а с децата е най-лесно или по-точно – най-сладко. Става въпрос за това, че обикновено имат изисквания, които не са съобразени с това, че индивидуалната грижа за детето е различна от груповата грижа в социума. Имали сме комични ситуации. Например една майка веднъж ни направи забележка, че рядко си мием ръцете, а тя смятала, че трябва по-често. Едно е вкъщи на едно детенце ти да му измиеш ръцете, когато прецениш, друго е тук 20 деца сами да си ги измият, защото ние ги оставяме да се справят сами. В същия момент, с една седмица разлика, друга майка ми каза – „Струва ми се, че твърде често си миете ръцете. Какво е това преди закуска, след закуска, преди плодовете, след плодовете?“. Не може да се угоди на всички, но ние се стараем доколкото е възможно всички да са щастливи – и децата, и родителите, и ние.

Всичко звучи страхотно и съм сигурна, че дава отлични резултати. Но това е нещо, достъпно за малцина. Какво могат да направят родителите, които нямат избор и децата им трябва да посещават масовите детски градини, дори когато не са съвсем доволни от работата там?

11070917_850287515030665_7858059510874613825_n
Веси Стойчева

Напоследък често ми се случва да чувам хората да свързват Монтесори метода с високите такси. Да, това мисля, че е факт, но високата такса не идва от метода, а от индивидуалната грижа, която е свързана с работата на много хора, от био храната, от транспорта от и до дома и от многото допълнителни заминания, които искаме да предложим на децата и родителите им.

Какво да предложа? Това, което мен ме притеснява е, че много родители избират Монтесори, защото е “модерно”, много нашумя в последните години, без да са наясно с метода. Много се спекулира с думата “свобода” – тълкува се като “оставят децата да правят каквото си искат”. А смисълът е, че им даваме свобода на избора. Избират с какво да се занимават (не бездействат), колко време да работят, без да бъдат прекъсвани. Да правиш избор е трудно и е нещо, което се учи. В началото даваме на децата да избират между два материала, с които могат да работят, после между три и т.н. Не е позволено да взимат материали, които не могат да използват.

Изобщо, трудно е да се опише с няколко думи, а и не е необходимо. Вече има достатъчно материали и в интернет, и в книжарниците, така че родителите да приспособят средата в къщи и да подготвят интересни активности за децата. Но методът Монтесори е и начин на мислене и отношение към детето, а не само материали и активности. Той е уважение към личността (думи, с които много се спекулира напоследък и почти всяка частна детска градина твърди, че ги дава на децата) и същността на детето, на което българинът не е свикнал – не са ни гледали така и не ни идва отвътре. Родителите, които истински го искат и вярват, го дават като отношение и без наша помощ.

IMGP0952
Снимки: авторът и личен архив на Веселина Стойчева и Био-детска градина Монтесори Хай

 

Предишна страница
1
2
СПОДЕЛИ
Предишна статияСами избираме живота си
Следваща статияТиквенбург и държавата на тиквата
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор