Историята на Мехмед Емин Паша, който е роден в еврейско семейство като Исак Едуард Шинтцер и покръстен в християнската вяра като Едуард Шнитцер, е пример за тържеството на мултикултурализма още през XIX век.
Исак Шнитцер е роден през 1840 г. в Ополе, днешна Южна Полша, в германско еврейско семейство. Баща му е търговец, но сключва сделка с дявола, като изоставя юдейската религия. Когато Исак е едва на 5 години баща му умира и майка му се жени за християнин. Малчуганът е покръстен в лутеранска църква и приема името Едуард Карл Оскар Теодор Шнитцер. След като учи медицина в университетите на Бреслау (днешен Вроцлав в Полша), Кьонигсберг (днешен Калининград в Русия) и Берлин,
Шнитцер става лекар
През 1873 г. той тръгва на път за Истанбул. По пътя си спира за около година в Бар, град разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора, където продължава да работи като лекар. Там научава турски, албански и гръцки. Благодарение на чара и познанията си по албански, Шнитцер успява да впечатли везира на Северна Албания – Исмаил Хаки Паша. По-късно, когато Хаки Паша умира, лекарят се връща в Германия, като обявява вдовицата и децата на везира за свои.
През 1875 г. Шнитцер се впуска в потайностите на Ориента. Той пристига в Хартум, Судан през декември, 1875 г., променя името си на Мехмед Емин и продължава да практикува медицина. Заразен е от манията на XIX век по зоологията и орнитологията, събира и изпраща образци на най-различни птици и животни до музеите в Европа.
Губернаторът на Екваториалната провинция, обхващаща съвременна северна Уганда и Южен Судан, кани Емин да стане главен лекар на областта. През 1878 г. Емин успява да наложи влиянието си и да спечели обществени позиции, вследствие на което е избран за губернатор на областта. Така той официално придобива титлата бей.
Като такъв Шнитцер подхваща кауза, достойна за възхищение – а именно
борбата срещу робството
Две десетилетия след Гражданската война в САЩ Гаетано Касати, италиански изследовател, който се сприятелява с Емин Паша, отбелязва: “Aрабите, които презират хората без религия, погазват всяко човешко право и ходят на лов за местни така, сякаш са диви животни. Египет и Занзибар са се превърнали във величествените империи на човешката плът.”
През 1883 г. в Северен Судан избухва въстанието на Махди и след завземането на Хартум от въстаниците и оттеглянето на англо-египетските войски, администрацията на Емин в Екваториалната провинция се оказва изолирана от външния свят. През 1885 г. той започва да праща дописки до различни еврипейски вестници, в които описва приключенията си. Следващата година Османската империя провъзгласява Емин за паша като затвърждава важната му роля в Северна Африка и Западна Европа. Макар че запазва западните си ценности и чувствителност, Емин Паша открива в Африка новия си дом. Любовта му към черния континент озадачава европейските му приятели.
През 1886 г. от Европа е изпратена на помощ специална военна експедиция под ръководството на сър Хенри Мортън Стенли, която успява да се съедени със силите на Емин Паша на 4 декември 1889 г. в района на Кингани на брега на езерото Алберт.
Но преди да открие османския паша, Стенли разбира колко тежки могат да бъдат условията в джунглата. Тъмната, непроходима гора Итури е толкова плътна, че само 169 от 389-имата участници в експедицията оцеляват. Тези приключения по-късно вдъхновяват Стенли да напише пътеписа In Darkest Africa.
За съжаление експедицията на Хенри Мортън Стенли подкопава авторитета на Емин Паша сред местните, предизвиквайки бунтове. Емин пътува с експедицията на Стенли до столицата на Танзания Багамойо през декември 1889 г. Там претърпява инцидент – чупи черепа си, след като пада от втория етаж през френски прозорец, който обърква за врата на балкон.
През 1890 г. Германия наема Емин Паша за ръководител на експедиция в околностите на езерото Виктория в Източна Африка, за да “накара популацията там да осъзнае, че те са поставени под германско командване и защита и да пречупи колкото се може повече арабското влияние.”
Мисията на Емин Паша е затруднена
от германската имперска политика, напрежение сред местните войници, както и епидемии от болести. Всичко това приключва със споразумение между англичаните и германците на 1 юли 1890 г., с което територията се преотстъпва на Англия.
През март, 1892 г. Емин Паша достига до провинция Итури в Конго. Но идеализмът на този изключителен паша и убедените му анти-робовладелски възгледи се оказват неподходящи за Източна Африка и на 23 октомври, 1892 г. двама разярени арабски търговци на роби го убиват. Колкото и трудно да е за вярване, днес, 120 години по-късно, робството в Судан е все същият проблем, както и по времето на Емин Паша и авторът Джок Мадут Джок пише в книгата си War and Slavery in Sudan – “Арабските ловци на роби избират жертвите си, опирайки се на раса, етнос и религия и смятат чернокожите от Юга за второкачествени неверници.”
Вижте още: Историята на Александра Дейвид Нийл – първата европейка в Тибет
