Илюстрованата биография на Капитан Петко войвода

Аниматорът Илиян Обретенов така и не завършва последната част от рисуваната биография на легендарния хайдутин

1
Капитан Петко войвода
Илиян Обретенов Снимки: Михаил Цвеов

Аниматорът Илиян Обретенов е автор на комикс за Капитан Петко войвода. От него излизат едва два епизода в злополучния римейк на списание Дъга от 2003 г. Третият епизод е готов, но така и не вижда бял свят – заради липсата на пари за реализацията му.

Илиян обаче не се е отказал от идеята си да доразкаже своята история за Петко войвода. За него това не е просто “разказ в картинки”, а сериозен труд, на който е посветил немалко време и усилия. “Всъщност това не е комикс, а илюстрована биография”, обяснява пред Lifebites.bg той.

За да я сътвори, прекарва часове в четене в различни библиотеки и научни институции, където открива малко известни факти за националния ни герой. Такива, които не можем да видим в известния филм от 80-те, правен по сценарий на Хайтов. Затова иска да доразкаже своята

илюстрована биография за Капитан Петко войвода

и търси спонсори за това – комиксите са трудоемко и скъпо за издаване нещо.

– Как е да си аниматор в България?, питам на шега Илиян.
– Ами не знам, защото не работя това. – сериозно ми отговаря той.

Значи това е да си аниматор в България. Или си вземаш куфарите и заминаваш някъде, където ще работиш по специалността си, или оцеляваш някак си.

Илиян Обретенов
Илиян Обретенов

Илияне, защо реши да рисуваш комикс точно за Капитан Петко войвода? Не знаеш ли, че комиксите са царство на нинджите и супергероите?

Не се смятам за художник на комикси, по принцип съм аниматор. Идеята ми беше не точно за комикс, а да направя илюстрована биография на Капитан Петко войвода. Два епизода излязоха в опита за възстановяване на списание Дъга от преди десетина години. За съжаление това списание изкара кратко време, то фалира.

Третият епизод беше готов за печат, но издателите тогава решиха, че може и да не плащат за това нещо и за това не им дадох готовия епизод – той си ми остана вкъщи “за спомен” на диск, готов за печат. Подготвихме

илюстрованата биография

с един приятел, той ми помагаше със сценария и диалозите. Бях го взел много на сериозно, все още съм сериозен и ми се иска да го продължа това нещо, но за да го направя, трябва да намеря спонсори. Това е много голям труд почти с нищо не мога да се занимавам, ако го започна отново.

Аз имам лично отношение към Капитан Петко и към нашите борци за свобода и революционери от онова време. Петко войвода например достига до същите идеи като Левски навремето, въпреки че много вероятно двамата изобщо не са се и познавали.  Като например идеята за организиране на революционни комитети – тя е обща с Левски.

Петко войвода е национален герой и на Гърция

защото е участвал в освободителното движение там. Петко, както и Левски, достига до идеята, че в нашето отечество не трябва да има цар и господар, трябва да има равенство между хората, между различните етноси.

Капитан Петко е бил герой за всички в Родопите, наричали са го Царя на Родопа планина. Бил е герой за всички бедни хора – и за християни, и за мюсюлмани.


Вижте още… Историята на Румена войвода


Той е имал ятаци и помаци, и турци – абсолютно цялото население го е смятало за Царя на Родопите. Когато българи, помаци или турци са страдали от някой бей, те са отивали да се жалват при него. И той е отмъщавал заради тях. Истината е, че по времето на Петко войвода много от душманите на бедното население на Родопите са намирали смъртта си.

11649097_10153036095228736_736761422_o
Илиян се захваща да направи илюстрованата биография на големия войвода, но така и не успява да завърши работата си.

И какво откри, докато се рови в архивите, за да се запознаеш с биографията на Петко войвода?

Научих много неща за нашата култура и бит, които не са широко известни. И за Царя на Родопите открих малко известни неща. Неговата дружина например избива цяло черкезко село, от което била пропищяла цялата околия. Хората му може би дори са били извън контрола му, не е ясно, но палят селото и избиват всички – и жените, и децата. Но не всички факти, които открих за Петко войвода са компрометиращи, така да се каже. Изобщо, темата ми е на сърце и ако открия спонсори, бих я продължил.

Ти си аниматор в България, но у нас не се прави анимационно кино…

Аниматор съм, но работя като пазач. Не се оплаквам – спокойно ми е, остава ми време да си “драскам”. Много мои колеги избягаха и сега работят в големите студия в Америка. Аз обаче предпочетох да остана тук заради музиката. Навремето свирех в група, която се приемаше добре от хората и не исках да я изоставям.

11271277_847360665344822_607584726_n
Народната музика е другата голяма страст на Илиан.
Имаш ли амбиции в анимацията?

Докато ровех в архивите, за да търся информация за Капитан Петко, научих много неща за нашия бит. Тогава ми дойде идеята да направя филм на тема кукери. При тях особеното е, че кукерската дружина е само от едно село, никога от различни села. Особеността е, че благата, плодовете на земята трябва да останат в селото.

Тогава земята не е била така разделена и парцелирана. Тогава е имало големи задруги – в селото, да кажем, е имало 3-4 големи рода и нивите са били родови. Земята се е обработвала задружно – днес сме на Петровата нива, утре на Стояновата. Селото е смятало, че земята на селото и общата земя е трябвало да се защитава от външни посегателства. Тогава дори

цели села са воювали помежду си

за всяка педя земя – били са се със сопи, с вили. По подобен начин кукерските дружини с магията, която правели, са защитавали земята от зли и чужди сили. Ако кукерска дружина от чуждо село влезе в съседното село, тогава хората са вярвали, че тя им краде от плодородието. Тогава хората са били суеверни и наистина са вярвали в магии, кукерството не е било като сега – просто весел обичай. Съвсем сериозно са го приемали. И тези, дървените саби, които сега ги виждаме на кукерския фестивал в Перник, тогава са били истински. Кукерите са ги носели, защото са знаели, че може да стане бой с “колегите” им от съседните села. Избивали са се буквално.


 Прочетете още… кой е Пазителят на български комикси


В землищата на много села има дори “кукови” гробища. Имало и друг подобен обичай – русалии. Те са подобни на кукерите, но по-скоро са им придавали лечителски способности. Не било желателно примерно да се срещат русалии и кукери, защото едната дружина можела да вземе магическите сили на другата. Срещнели се, ставал бой. Затова бях намислил филм за кукерските дружини. За момента, в който осъзнават, че вместо да се бият помежду си, е по-добре да се борят срещу по-голямото зло, което ни е налегнало.

Капитан Петко, кукери… Имаш интереси, свързани с историята и бита ни, а рисунките са точно начина, по който можеш да ги предадеш на най-малката аудитория…

Открих и други интересни неща – например каква е била прическата на българина от онова време.

11640430_10153036095458736_604992223_o
Аниматорът се интересува от български традиции и обичаи.

Стига бе!

Човек, сега е модерна прическата на българина отпреди 150 години! Тези коси отгоре, които ги оставят като пънкари, а отстрани са ниско остригани. Българинът е вярвал, че горе на темето е силата на човека. Затова и мъжете не са сваляли калпаците си нито зиме, нито лете.

Калпакът е магия

която пази силата на косата. Под калпака не е трябвало да се вижда косата, както и на жените под забрадките – това е било не по религиозни, а по суеверни причини. Единствено в църквата, като сваляли калпаците, им се виждали прическите. Като те в различните краища са били различни и с различни названия. Общото им название обаче е ЧОМБАС.

Когато в народните песни се пее за перчема, който се вее, се имало предвид именно тази прическа. Отзад косата се оставяла дълга и се е сплитала на нечетен брой плитки. Даже в Шопско по косата са се слагали мъниста, обеци. Тази прическа е била традиционна до средата на 19-ти век, когато се възприема градския тип на носене на косата. Възрожденците, които познаваме от снимките, не са с тези прически, точно защото са градски хора, заможни хора – тогава е било скъпо удоволствие да се снимаш.  Но селяните са ходели с такива прически.  Тази прическа може да се види на стари рисунки – като на Захари Зограф например.

В една от най-известните картини на З. Зограф – Самоковско хоро се виждат млади момчета на хорото точно с тези прически. Те са без калпаци, защото още не са женени. Има и гравюра, когато Екзарх Йосиф го интронизират. Селяните, които коленичат пред него, са свалили капите и се вижда пак тази прическа.

Защо не се правят нови български анимационни филми?

Анимационното кино е скъпо нещо. Както и игралното разбира се, но анимацията е свързана с къртовски труд. Сега компютрите много помагат, но не можеш да оставиш компютърът да направи всичко. Винаги това, което се рисува на ръка, е много по-реално и истинско, защото компютърът е прекалено съвършена машинка и прекалено точно прави нещата и изчезва живеца. Компютърът изсушава всичко.

В България класическа анимация вече не се прави. Хората ни изтекоха в чужбина. Затова, ако на младите им се занимава с анимация, да знаят – чака ги къртовски труд. И за съжаление в България ще им се налага сами да си финансират филмите.

1 КОМЕНТАР

  1. Това е супер! Защо само с разни чужди и измислени прилепи и спайдърмени да се будалкат децата, когато Петко е много по-голям и по-интерсен! Направи цяла серия!

Leave a Reply to топче Откажи