Стихотворението Когато написано от Георги Павлов – дългогодишен преподавател по география в Езикова гимназия Йоан Екзарх – гр. Враца. Стиховете си учителят посвещава на своите ученици с думите: “На границите между двете хилядолетия – посвещавам на моите ученици – спомен от бъдещето…”
Lifebites.bg приветства всички родни таланти и им предоставя виртуална страничка в рубриките ни Време за поезия и Време за разкази, където да споделят работата си. Сега ви оставяме с искрените редове, написани с обич от един български учител за неговите ученици.
Когато
Когато път пред тебе се открие,
а ти се питаш накъде ли води –
тръгвай смело – той ще ти разкрие
истината своя там, под небосвода.
Когато страх и мъка душата обладае
и всичко в теб от болка заридае,
ти с поглед потърси звездата,
която ще ти върне светлината.
Когато в късна, мрачна доба,
се сблъскаш със човешка злоба,
ти огън напали насред гората,
за да прогониш тъмнината.
Когато срещне те човек с добро сърце,
но гладен, жаден и обезверен,
подай му искрено и двете си ръце,
защото с добрина от бога си дарен.
Когато бродиш в планината сам
и търсиш приказния царствен храм
поспри за миг, послушай тишината,
и тя ще ти посочи пътя за душата.
Когато слънцето угасне в твоите очи
и мрак покрие и земята, и простора,
ще се превърнеш във звезда и нейните лъчи
ще върнат радостта на всички хора.
Когато буря повали най-верния приятел
и той загуби и пследната надежда,
бъди за него скулптура – ваятел,
който от парченца малки вяра във гранит подрежда.
Когато болката и ненавистта
обземат най-близките ти хора,
запявай страстно Одата на радостта
и вяра и надежда вдъхвай без умора!
Когато те настигне природната стихия
и върху тебе се стовари ярстта на боговете,
не се надявай на молитва и магия –
изправи се срещу силата на ветровете!
Когато стигнеш на върха на твойта слава
и в хорските души си горд и недостижим,
делата ти не ще потънат във забрава –
ако вървиш по път непогрешим.
Когато срещнеш първата любов
и слънчев лъч душата озари,
отдай всецяло трепетния зов
за този, който с обич те дари!
Когато те обгърне самотата
и неусетно се промъкне старостта,
ще бъде твоя песен тишината,
събрала в шепите си мъдростта.
Когато ти отнемат лунната пътека,
звездите ясни, слънчевата топлина,
ти пак повярвай в добротата на човека,
защото мракът ражда светлина.
Когато търсиш светлина във мрака
и луташ се бездомен и несретен,
повярвай – който търси, ще дочака
на изгрева лъча просветен.
Когато дойде на живота есента
и сняг посипе ти косите,
ти пак запявай нежно песента,
припомняй си годините и дните.
Когато във очите заблести зората
и тъмнината ражда лъчезарен ден,
на хората раздавай светлината
от мъдростта на бога осенен.
Когато разбереш, че пак са те предали
и всички те отбягват, както дявола тамян,
ти отмини с достойнство – предателите са предали
не теб, а себе си – без свян!
Когато спомени във теб напират
и връщат те в доброто старо време,
не позволявай на мечтите да умират
и утрешният ден да стане тежко бреме.
Когато някой се допре до твойто рамо
и зърнеш във очите му тъга,
ти с поглед погали го само
и потърси ръката му във твоята ръка.
Когато думите на клетва свята
за вярност към приятели изричаш,
дори да си накрай земята
бъди им верен щом се вричаш!!!
