Древна Олимпия: корените на олимпизма

Древна Олимпия: Kristoffer Trolle via Foter.com / CC BY
Древна Олимпия; Снимка: Kristoffer Trolle via Foter.com / CC BY

Древните гърци смятали, че най-красивото място в цяла Гърция била Олимпия – светилище и седалище на най-прочутите игри в чест на върховния древногръцки бог Зевс.

Паркираме на паркинга в близост до древния град около 11 часа преди обяд. Термометърът на колата показва 36 градуса по Целзий. Колкото повече се спускаме към светилището обаче, става все по-горещо и по-горещо. Когато влизаме в зоната на археологическите разкопки, въздухът вече пари. Буквално. Вървейки, имам чувството, че голите ми крака режат горещия въздух като с нож.

Олимпия
Входът на Древна Олимпия; Снимка: Авторът

Оглеждаме се – става въпрос за порядъчно голямо пространство. Ясно се различават очертанията на основите на големите храмове, най-значителният от които този на Зевс Олимпийски; сградите и съоръженията за атлетите и тези за бележитите гости; светилищата; седалището на първенците; стадионът. Преценяваме, че в тази жега би било неразумно да препускаме навсякъде, затова си набелязваме основните цели – храмовете, стадионът, задължително работилницата на Фидий. И заредени с вода, нетърпение и много любопитство,

прекрачваме прага на Вечността

За официална рождена година на олимпийските игри се смята 776 г.пр.н.е. Игрите са кръстени, логично, на мястото, където се провеждали. Смята се, че това е първото документирано събитие в гръцката история. Макар, че вероятно подобни състезания на това място е имало и преди тази дата.

Игрите се провеждали веднъж на четири години при пълнолуние някъде в периода между края на юни и началото на септември. В началото имало само едно състезание – спринт при мъжете и съответно игрите продължавали само един единствен ден.

олимпийски борци
Статуя на олимпийски борци; Снимка: agelakis via Foter.com / CC BY-NC-SA

Първите състезатели били жители на близките селища. Първият регистриран победител бил някой си Коройвос, готвач от Елис. Впоследствие били включени други състезателни дисциплини, като борба, бокс, конни състезания и др. Времето за игрите се увеличило на 5 дни.

Започнал да приижда елитът на елинските градове от близо и далеч. До превземането на района от римляните през 146 г.пр.н.е. условието към участниците било да са от гръцки произход, родени от свободни гръцки граждани и да не са извършвали никакво престъпление. Пристигали месец преди началото на игрите, за да тренират. На състезанията били голи (думата гимнастика произлиза от гръцката „гимнос“, което означава „гол“).

По време на игрите

районът на Олимпия бил стриктно забранен за жени

Единствено жриците на богинята Деметра имали привилегията да наблюдават състезанията и за целта дори им бил издигнат олтар. Все пак жените не оставали напълно встрани от тези забележителни спортни прояви. Непосредствено преди началото на игрите, за тях се провеждали състезания, посветени на богинята Хера.

Вижте още: Постерите на всички модерни олимпиади

Олимпия
Районът на Олимпия бил неприкосновен по време на древните олимпийски игри; Снимка: Авторът

По време на игрите свещената зона на Олимпия се смятала за неприкосновена и по случай спортните събития в цяла Гърция прекъсвали всякакви враждебни действия. Това продължило до римското нашествие и в по-ограничена степен до 393 г. от н.е., когато олимпийските игри били заклеймени като езически и забранени от римския император Теодосий I.

През V-VI в. районът на Олимпия бил окончателно изоставен, а земетресения, наноси и лавини от близкия хълм Кронос я погребали бавно и оставили скрита от човешки поглед чак до XVIII век, когато започнали първите разкопки. С възраждането на олимпийските игри в края на XIX век от барон Пиер дьо Кубертен, на Древна Олимпия също била отредена важна роля.

Тук и до ден днешен се запалва олимпийският огън за всяка предстояща олимпиада

олимпийският огън
Запалването на олимпийския огън. Photo credit: Singapore 2010 Youth Olympic Games via Foter.com / CC BY-NC

Самото място в древността не било населено. Олимпия била религиозен център, чието благоденствие се дължало на щедростта на гръцките владетели и администратори. Така например, македонските царе подпомагали мощно светилището и построили няколко паметника, сред които Филипейона (кръгъл храм, т.нар. толос), посветен на Филип II, бащата на Александър Македонски.

Зевс Олимпийски
Статуята на Зевс Олимпийски била едно от Седемте чудеса на древния свят

Именно светилището и в частност огромната статуя на Зевс Олимпийски била една от причините тук да се стичат множество поклонници и постепенно мястото да придобие огромното си значение. Тази статуя била смятана за

едно от седемте чудеса на древния свят

Била създадена от майстора-скулптор Фидий, чиято работилница се намирала в близост до храма на Зевс. Помещенията й изглеждат малки. Учените обаче успели да докажат, че разположението на работилницата и помещението, в което било изработено чудото, точно повтаряли това на храма и по-точно на мястото, в което статуята на Зевс щяла да прекара няколко столетия. В по-късни времена работилницата била превърната в църква и свидетелства за това могат да се видят и днес.

Статуята на Зевс била изработена около 430 г.пр.н.е. Вътрешността на фигурата и трона била от дърво, голите части на Зевс били изработени от слонова кост, а мантията и сандалите – от злато. Седналият на трона си върховен бог държал в едната ръка фигура от слонова кост на богинята на победата Нике, а в другата – скиптър с орел. След като олимпийските игри били забранени, статуята била отнесена в Константинопол, където се предполага, че е била унищожена при пожар.

Олимпия
Работилницата на майстор Фидий, където била изработена статуята на Зевс Олимпийски; Снимка: Авторът

Храмът на Зевс в Олимпия се намира в самия център на комплекса. Това е

най-големият храм на Пелопонес

и е смятан за един от най-големите шедьоври на дорийската архитектура. Освен забележителната творба на Фидий, в него били разположени множество други изящни скулптури и орнаменти. Сградата е изгорена през 426 г. по нареждане на римския император Теодосий II. Окончателно била разрушена от поредица от земетресения около столетие по-късно.

Източно от храма на Зевс е входът на стадиона. На пръв поглед изглежда малък. Но за времето си – достатъчно голям, можел да побере до 45 хиляди зрители. Всички седалки били изработвани от кал, само на южния склон имало каменна платформа, където се разполагали съдиите. Точно срещу тях, на северния склон, бил Олтарът на богинята Деметра, откъдето жриците й имали право да наблюдават състезанията.

Олимпия
Стадионът в Древна Олимпия. Photo credit: Robert.Pittman via Foter.com / CC BY-ND

Това, което ставало тук, било толкова значимо и едновременно с това – толкова извън всяко време, че тръпки да те побият. За игрите тук се стичали не само атлети и благородници, но също поети, философи, музиканти и други творци.

Едно от най-важните събития било

награждаването на победителите

за което се събирали най-много зрители. А да бъдеш сред отличените в Олимпия – това било едно от най-големите признания в Древна Гърция. Познато ли ви звучи? Все едно дали са известни имената на триумфиралите на този стадион атлети, духът на игрите е бил достатъчно силен, за да остане във вечността и да възкръсне повече от 15 столетия по-късно с изключителна мощ.

На излизане от стадиона минаваме първо през Олтара на Хера, точно пред храма на богинята. Там от древността до днес се пали олимпийския огън. Ритуалът се извършва от млади жени в ролята на жрици на върховната богиня. Самият храм е сред първите в Олимпия и един от най-старите дорийски храмове в цяла Гърция. В близост до храма на Хера е кръглият храм (толос), посветен на Филип II Македонски.

Олимпия
Олтарът на Хера в Олимпия

Напускайки най-вдъхновяващия център на древния свят, на мен ми прилошава. Получила съм лек топлинен удар. В жегата насред разкопките съм подценила фактора време. Напълно забравила за него, лутайки се между далечно минало и настояще, съм прекарала повече време на открито, отколкото здравият разум предполага. Нищо, че съм млада и спортувам редовно.

Докато сърцето ми се опитва да изхвръкне през устата, в главата ми пулсира мисълта, че спортистите не са обикновени хора – те

могат свръхчовешки неща в нечовешки условия

И го правят с отдаденост и готовност, която ние – останалите, трудно можем да проумеем. Носят ни безумна радост, когато успяват, а ние сме жестоко неблагодарни, когато не са на върха на постиженията си.

Но не е зле понякога да си напомняме, че не са важни постиженията, а духа на спортсменство. Честната игра. Спирането на въоръжените конфликти. Силата на волята. Възхищението от неподозираните човешки възможности. Гордостта от доброто представяне, все едно какъв резултат е постигнало.

Дано огънят, който беше запален в края на април в Олимпия по случай предстоящите Летни олимпийски игри през 2016 г., да възроди най-важните принципи, родили и запазили олимпизма през вековете!

Олимпия
Останки от Храма на Зевс в Олимпия; Снимка: Авторът
СПОДЕЛИ
Предишна статияКупиха архива на писателя Светослав Минков онлайн за 3 лв.
Следваща статияВинено и лично
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор