Време за поезия

Самотният човек Борис Христов * Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане...

За хвърчащите хора от Валери Петров Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията...

Париж през нощта Жак Превер Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората – за да погледна очите ти. Третата – за да погледна...

Песен за човека Никола Вапцаров Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете — тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. — Почакайте — казвам,...

Колко си хубава! от Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се...

Обичах Ви от Александър С. Пушкин   Обичах Ви: и обичта ми може в душата моя още да живей; но нека тя повече не Ви тревожи, аз не желая с нищо да Ви натъжа. Обичах Ви безмълвно,...