Важно било и кога, къде и как ще бъде изработен народният костюм, тъй като това бил акт подобен на превръщането на хаоса в космос, или на природата – в култура. То трябвало да става в хубав ден (понеделник, четвъртък) и час (преди изгрев слънце).
При изготвянето на носия, както и за много други различни дейности българите имали поверия, на които се подчинявали.
Едно от тях е от Гоцеделчевския край, в който се твърди, че жените трябва да изтъкат или изплетат бяла ризка на новородено дете, без да късат конеца, за да не скъсат нишката на живота му.
Всеки край на България си има специфичен почерк върху това как изработва и как изглеждат носиите от него.
Затова, ако познавате характерните знаци върху дрехата – винаги можете да познаете откъде идва тя.
Носиите впечатляват и с многото пластове (части), които изграждат едно завършено цяло.
Ярки цветове, гайтани, ширити, пайети, парички и какво ли още не създават една своеобразна вселена, втъкана в нашите народни носии.
Някога, когато едно младо момиче обличало хубавата си носия, слагала забрадка или цвете в косата си –
цялата прелест на лицето й излизала на преден план
Разказът за красотата на родните носии продължава на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА
