Балада за обратните истини

Франсоа Вийон

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява — каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът — на почит човек,
луда радост — ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът — духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед,
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Вижте още от Време за поезия – Артюр Рембо и неговият Сън за зимата