Милена Рангелова

Обожавам думите – чета, пиша и изговарям милиони от тях всеки ден. В моментите, когато ми се мълчи, правя разни предмети. Намирам вдъхновение най-вече в хората, които срещам случайно или не в живота си, също така в животните, в отделен мотив от килима в кухнята или размазаното по асфалта слънце в някой от онези късни летни следобеди. В случай че успея да го канализирам, това вдъхновение се превръща в разказ, поема или в чифт обеци.