Ани Вълкова

През 1980 г. е убит Джон Ленън, умират Хичкок, Сартр и Тито. Американците оставят руснаците да пият водка на празен стомах като им намаляват доставките на царевица заради нахлуването в Афганистан. Дори Пинко Розовата пантера е в траур*. И на всичкото отгоре се раждам аз. Надживях всичките опити на родителите си да ме стопанисват отговорно. Къпали са ме в ракия, хранили са ме с отровни гъби съм чакала няколко часа ме натровена със салам Камчия преди да ме откарат в Бърза помощ защото трябваше да прекопаят лозето. Проявявам нездрав интерес към изкуството, книгите, накъде върви световната каруца и пиенето на бира. В обратен ред. Харесвам Марина Абрамович, Стайнбек и Пратчет, Алмодовар, балкански трапезен рок, дъб, бук, чук и гек и Westmalle Triple. Успешно съчетавам любовта си към тихи занимания на закрито с щракането на пръсти и правенето на панаири. Смятам спорта, както и всяко движение за излишно прехвалени и вредни. Въпреки това тичам три пъти седмично, с омерзение. Това е първата сериозна битка между мен и тялото ми, от която излязох потен победител. Играя и народни африкански танци заради красивите перкусионисти, които през цялото време преживят желирани бонбони. Гледката си струва. Обичам контрастите, абсурдите и отклоненията и винаги дебна кое от трите ще изскочи иззад ъгъла, за да ме учуди или разсмее. Харесвам хора, които приличат на шарени черги, с многоцветни тъкани от живота нишки, въртяни и опъвани до скъсване, с неизвестно начало и край. Обичам и мрачните си, саморазрушителни приятели, които притежават най-светлите души и дори когато драскат с малките си нокти са по-добри от онези от чиито усти бълбукат розови балончета като от устата на анимационни герои, но разбирам усилието на последните да изперат безмислието. Имах частично гадно детство и започнах да пиша, за да се самотерапевтирам, но не помогна особено. Пиша от радост, от мъка или от сутринта. Никога нищо не съм публикувала и вероятно има защо. Аз съм ужасно предупреждение, че понякога “ и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени”, но се надявам да отгледам поне няколко заека в двора си или поне да не ги избия до крак по невнимание. Дано да ми остане един, които да вадя от ръкава си, за да лъжа безобразно себе си и околните, че ние сме по-силни от случайността. И, моля ви, не убивайте присмехулници. Никога повече. *Тогава умира Питър Селърс, британският актьор, който прави Пинко суперстар.