Винаги ли имаш властта над себе си? Сигурен ли си в отговора си?
Често се случва такава ситуация:
- шефът, който при всеки проблем повтаря, че си некадърен за позицията си;
- гаджето, което постоянно и уж „деликатно” натяква, че не си точно това, което „трябва” – например добра домакиня или по-сериозен в бизнеса си
- или фитнес инструкторът, който ти обяснява, че трябват още усилия и не се стараеш достатъчно за по-добра форма и по-здравословен живот.
Ти се противиш вътрешно и дори външно, вероятно се ядосваш на човека отсреща: „Не, това не е вярно, правя много и се старая” или „Абе, я си гледай работата и не ме учи”.
Но този човек по някаква причина
разполага с теб и с властта да ти влияе
Или е сложен да те ръководи, или ти си го избрал да те напътства в нещо, или взаимно сте се избрали, за да живеете заедно. Учиш се от него, той те учи или заедно се учите. И при всички положения си му гласувал доверие или имаш респект към него. Той е човекът-власт.
Понякога те хвали. Тогава усещането е супер, нали? Лека-полека започваш да се стремиш към това усещане, то те кара да се променяш, чувстваш приемане, чувстваш, че си станал по-добра версия на себе си, че се развиваш.
Но в живота се редуват височини и спадове. И в момент, в който не си дал сто процента от себе си или си ги дал по начин, който не съвпада с неговите очаквания, човекът-власт веднага е готов с поразяващата си реплика. Която ти знаеш наизуст в различните й форми. И те скапва. И може би на вид се противопоставяш, но понякога тя остава вътре в теб като ехо, което просто не стихва и започваш да го носиш в мислите и в душата си.
То изплува във всяка ситуация, подобна на тези, в които обичайно си го чувал. Усещаш, че започваш да си го казваш сам, дори когато човекът-власт не е до теб
и можеш да върнеш властта над себе си
Усещаш, че когато говориш за себе си, започваш да се представяш по този начин, понякога на шега, понякога и сериозно, с лека сантиментална нотка. Започваш да свързваш и други неща в живота си с това, че не си еди-какъв си. Например „Не мога да отслабна, защото не съм достатъчно дисциплинирана”. Или „Не съм достатъчно умен, за да съм добър в продажбите”. И чувството за вина и срам ти е в кърпа вързано.
Тогава е време някой да те разтърси, ако сам не се разтърсиш. Време е да се замислиш колко е голямо влиянието на този човек върху самооценката ти. Време е да осъзнаеш, че ти сам, неусетно и безропотно, си му дал властта над себе си.
И е време да си я вземеш обратно.
