Еуфорията покрай волейболния ни национален отбор и първенството на Европа приключи. И явно е време отново да забравим, че сме българи. Да пъхнем патриотизма, трибагреника, „лъвовете“ и „юнаците“ в шкафа, в лексиката за специални (и май все спортни) поводи, в чуждите ръце дори. Да ги изтъргуваме и с парите да заживеем скотски, както сме свикнали – без никакви признаци, че сме имали национално самосъзнание.
Доказателството, че точно това се случва, е една обява в сайт за продан на употребявани вещи. Очевидно – и за употребявано родолюбиво самочувствие.
„Продавам български национален трибагреник. Нов. Размер 60 на 90.“
Датата на „офертата“ е 19 октомври. Ден след финала на волейболното първенство, който се игра у нас и до който нашите момчета (всъщност – мъже, както отбеляза капитанът на волейболистите Владимир Николов) без малко да стигнат. Факт, който ни събра в залата и пред телевизорите така, както нито едни избори и нито един държавен въпрос не са успявали да ни обединят.
И тук не става дума за това, да сме единодушни коя политическа сила ще подкрепим. А за желанието, за това, да имаме мнение, да отидем, да присъстваме (и дори да сме си купили билети за целта).
Да се усещаме.
Да се приемаме и да си прощаваме.
Да тържествуваме заедно. Заедно да губим.
Но не, ние не можем да губим, не можем да печелим, не можем да сме българи през цялото време. Дайте ни повод за национална гордост на порцийки. Такава, която да изживеем от петък до неделя. И после, моля ви, ни купете знамето. То вече не ни трябва. Но не бихме го подарили ей така, с лека ръка, и затова му слагаме цена.
И колко, мислите, струва нашият патриотизъм?
Дано те спасят тези 10 лева, патриоте!
