На 23 януари, 1988 г. в нюйоркската “Метрополитън” се играе “Макбет” на Верди, представление което ще влезе в историята на операта. По време на антракта между трето и четвърто действие 82-годишният българин Банчо Банчевски се самоубива като скача от петия балкон. Когато полицията пристига Банчевски е мъртъв. Инцидентът предизвиква смут и паника в богато украсената оперна зала.
“Видях нещо синьо да пада. Приближих се и махнах седалката, която беше паднала върху главата му. Опитах се да измеря пулса му, но не го напипах. Хората бягаха във всички посоки, беше настъпила истинска паника”, спомня си Айрин Лий, медицинска сестра от Колингсуърт, Ню Джърси, която седи в близост до мястото, където Банчевски пада. Българинът лежи проснат на земята в тъмносин костюм на райета. От джоба му се подава верижката на златния му часовник.
Публиката е оставена да чака близо час във фоайето преди да бъде официално известена за случилото се. Събота следобед е и операта се предава наживо по радиото в цял свят. Водещият Питър Алън, подобно на оркестъра на “Титаник”, който свири по време на потъването на кораба, запазва хладнокръвие. Той спасява предаването като пуска запис на викторина, в която трима оперни експерти отговарят на слушателски въпроси. Алън се включва отново в 3:47, за да съобщи, че в “Метрополитън” се е случил инцидент без да уточнява естеството му.
В 4:40 на гостите на операта е съобщено, че представлението няма да продължи. На посетителите е обещано да бъдат компенсирани за случилото се с билети за друго представление. Чак в следобедната си емисия в 5 часа радиостанция WQXR съобщава, че в “Метрополитън” има самоубийство и това е причината за прекъсването.
Инцидентът с Банчевски е първото самоубийство на човек от публиката по време на представление. До днес това е единственият такъв случай в историята на “Метрополитън опера”.
Банчо Банчевски е роден в Ловеч през 1906 г. Завършва софийската консерватория, където учи флейта, пиано и оперно пеене. През 30-те години Банчевски се превръща в некоронования крал на Българския Бродуей, както е известна по онова време столичната театрална ул. “Раковски”. Александър Греков, президент на Българската църква в Ню Йорк си спомня, че като дете прекарвал безброй следобеди в софийските театри, където гледал Банчевски в различни комедийни роли.
В края на Втората световна война, след като България минава на страната на Съветския съюз Банчевски емигрира в Западна Европа. През 40-те работи в различни европейски столици. Изпълнява малки оперни роли в Чехословакия и Виена. По същото време българинът става част от трупата на легендарния казашки хор на Сергей Яроф. Участва в множество филми и театрални представления в Берлин. По ирония на съдбата играе малка роля в “Макбет”, операта, по време на която, по-късно ще сложи край на живота си.
В началото на 50-те години Банчевски емигрира в САЩ. Българинът не успява да пробие на нюйоркска сцена, където среща конкуренцията на по-младите американски изпълнители. Банчевски се препитава с даване на частни уроци по оперно пеене и с писане на политическа сатира за радио “Свободна Европа”. Пробва се и в Холивуд. Като полиглот, владеещ пет езика(немски, френски, италиански, руски и английски), Банчевски често прави преводи за гостуващи оперни изпълнители. По този начин се запознава със звезди като Анна Томова Синтова, Николай Гяуров и Лучано Павароти. Банчевски също така пее и в хора на Българската православна църква в Манхатън. Преди смъртта си Банчевски живее сам, под наем в едностайно жилище за социално слаби. Българинът има две деца и четирима внука, които живеят в Европа. Въпреки несгодите, Банчевски не забравя голямата си страст операта и се превръща в един от най-честите гости на нюйоркската “Метрополитън”.
Във фаталния следобед Банчевски влиза в “Метрополитън” с пропуск, който му позволява неограничен достъп до всяко едно кътче от операта. Българинът се отправя към най-горната ложа макар, че никога не е сядал там. Свидетели разказват, че в началото на представлението Банчевски бил опасно близо до ръба на балкона, от който започва 25-метрова пропаст.
“По време на първия антракт седеше на парапета, като се люлееше напред-назад. Дойдоха двама разпоредители и го издърпаха оттам”, спомня си Хейзъл Роуз, посетителка, която е в непосредствена близост до Банчевски.
На другия ден, неделя, нюйоркската съдебна медицина е готова с резултатите от аутопсията на Банчевски. Патоанатомите установяват, че българинът е претърпял редица вътрешни и външни травми от падането, които са довели до моменталната му смърт. Специалистите са категорични, че става въпрос за самоубийство.
“Не можем да бъдем сигурни дали е станало случайно или нарочно. Фрактурата на черепа си е фрактура на черепа, независимо от обстоятелствата. От свидетелските показания, заключавам, че става въпрос за пасивно самоубийство”, казва сержант Ед Бърнс от нюйоркската полиция.
В деня след самоубийството Любен Виши, бивш оперен певец от сцената на “Метрополитън” чува по радиото, че някой се е самоубил в операта, скачайки от най-горния балкон. Първоначално Виши не разбира, че става въпрос за неговия стар приятел Банчо Банчевски.
“В същото време ми мина през акъла, че такова нещо би могъл да направи само той. Не беше съвсем наред в последните месеци. Накрая беше доста болнав и това ограничаваше свободата му”, разказва Виши пред в. “Ню Йорк Таймс” след инцидента.
Приятелите и познатите на Банчевски са потресени от внезапната му кончина. Все пак малцина са изненадани от театралния маниер, с който емигрантът избира да сложи край на земните си дни – по време на оперна постановка на Шекспировата драма “Макбет” в любимата му “Метрополитън”.
“Операта беше неговият храм и смятам, че той е чувствал, че това е най-правилното място, в което да се раздели с живота”, казва Людмила Илиева, ученичка на Банчевски, чието семейство познава самоубилия се българин повече от 50 години. Ден след инцидента племенничката на Банчевски Лада Манолова разказва пред в. “Ню Йорк Поуст”, че чичо и звъннал с обезпокоителна новина два дни по-рано.
“Измислих как ще се самоубия. Ще отида на опера и ще скоча през балкона. Този път съм сериозен”, заявил Банчевски пред стъписаната си племенничка. Манолова разказва, че напоследък чичо и бил ужасно депресиран. Здравето му су влошило два дни по-рано, когато бил блъснат от автобус.
Няколко месеца преди да сложи край на живота си, Банчевски е жизнерадостен 82-годишен старец с куп приятели. Въпреки преклонната си възраст емигрантът е душата на компанията и често весели околните с оперна ария, казашки танци или духовити шеги. Но след като здравето на Банчевски се влошава, духът му също залинява. Близо година преди фаталния скок в нюйоркската опера емигрантът е ужасно депресиран и раздразнителен. В последните месеци от живота на Банчевски пъргавата му походка се забавя и той е принуден да използва бастун. Ръцете му започват да треперят и той вече не може да пише писма на двете си деца, които живеят в Европа. Банчевски, който обича да гледа културни програми по телевизията започва да се оплаква, че трудно се концентрира върху екрана.
Три седмици преди фаталната дата Банчевски получава лек инфаркт и е приет в нюйоркската болница “Доктърс Хоспитъл”. Той е изписан седмица по-късно оттам, защото не го свърта на едно място. Емигрантът се прибира в едностайния си апартамент, в който живее под наем. Жилището на ъгъла на 240-та и 65-та улици не е особено просторно, но от 26-ия етаж се разкрива невероятна панорама към р. Хъдзън. Апартаментът на Банчевски също така е на три минути от любимата му “Метрополитън”.
Сутринта преди последното оперно представление в живота си, Банчевски отива на гости у комшийката си Браулия Серано. Двамата са съседи от 14 години и българинът моли пуерториканката да му приготви нещо за ядене.
“Каза ми, че няма никаква храна вкъщи, защото доскоро бил в болница. Приготвих му обяд и го поканих да се отбие да вечеряме заедно след операта”, спомня си Серано. Банчевски отговаря най-сериозно, че за съжаление няма да може, защото този ден е планирал да умре. Серано се скарва на Банчевски и му казва да не говори за смъртта. Пуерториканката го съветва да си отиде вкъщи, да вдигне щорите на прозорците и да мисли за по-добрите времена, които го очакват.
“Наричаше се Маестрото, а на мен винаги викаше Мадам. Понякога ми казваше – “Мадам, трябва да се оженя някой ден за вас”. Напоследък го виждах угрижен да крачи наоколо, да се хваща за сърцето, казвайки: “Мадам, това ще ме убие някой ден”, спомня си Серано.
“Банчо се шегуваше, че е собственик на операта. До миналата година идваше тук всяка вечер. Чувстваше се потиснат, когато не можеше да стори това. Той просто се беше вселил като дух в операта”, разказва Сиси Щраус, служителка от гардеробиерната на “Метрополитън”.
Дуел с чадъри, раждания и убийство в “Метрополитън”
Юмручен бой, дуел с чадъри между разгорещили се посетители, катастрофа на кола във фоайето, арест за притежание на наркотици, раждане…и убийство. Това са само част от драматичните събития, на които става свидетел нюйоркската опера “Метрополитън” през годините.
На 4 март, 1960 г. 4-хилядната публика става свидетел на драматичната смърт на оперния певец Ленърд Уорън, който е покосен от инфаркт на сцената. Уорън е смятан за едни от най-добрите вердиеви баритони на 20 век и по ирония на съдбата напуска този свят след като изпява арията „Да умреш, ужасно нещо…” от „Силата на съдбата” на Верди. Уорън завършва арията и е засипан от бурни аплодисменти. Миг след това певецът пада като покосен на земята и умира. Директорът на операта Рудолф Бинг излиза на сцената, за да обяви: “Нашият многообичан Ленърд Уорън ни напусна”.
На 24 юли, 1980 г. Служители на “Метрополитън” откриват голото тяло на 30-годишната цигуларка Хелън Ханс на дъното на деветметрова въздушна шахта. Разследващите допускат, че извършител на престъплението е някой, който познава лабиринта от коридори, в които прословутият Фантом на операта би се чувствал като у дома си. Така те стигат до извършителя на злодеянието. Сценичният работник Крейг Криминс убива цигуларката след като се опитва да я изнасили. Криминс е осъден на 20 години затвор.
