Аз съм другият

0

Първото, което виждаме, запознавайки се с някого е неговото лице – очите и усмивката. 

Тогава започваме разговор.

Има хора, чиито лица не успяваме да фокусираме, защото са част от много други, очи, които излъчват само страх, усмивките им – липсват.

Те са бежанци, мигранти, бегълци

– все синоними на хора от новините, загинали по пътя на бягство или оцелели по пътя на свободата. Но всеки от тях с родно място, история и мечти. Понякога „обуваме обувките им“ и ги пускаме сред нас, за да видим лицата им и да чуем историите им, които разказвайки живота на непознатия, на другия, ни разказват понякога нашата лична история. Друг път просто ги гоним.

Снимка: Фелия Барух
Снимка: Фелия Барух

Лична среща с 19 фотографски и словесни портрета на бежанци и българи – това е част от съдържанието на изложбата “Непознатият друг”, която стартира на 10 септември от 19:00 ч в Непознатото пространство – умело и адекватно предпочетено от кураторския екип заради архитектурните си дадености и липсата на дневна светлина, за да изпъкнат семплите и чисти от всякакви стилистични заврънтулки фотографски портрети. Като част от инсталацията ще видим филмов разказ по темата, а повече за проектите на организаторите от Фотофабрика, можете да намерите на www.fotofabrika.org.

Фокусът на тазгодишния проект е темата за маргинала през погледа на местната действителност, а изложбата можете да видите всеки ден до 28 септември от 15:00 до 20:00 ч в Непознатото пространство на бул. Евлоги и Христо Георгиеви 169 (вход откъм булеварда).

Цялата програма на Фотофабрика 2015 вижте тук.

 

СПОДЕЛИ
Предишна статияВарна: Дъх на сол, морски бриз и свобода
Следваща статия15 странни факта за Ърнест Хемингуей
Дима Чакърова
Преди години, кандидатствайки Журналистика в СУ и следвайки романтичната представа за тази професия, вярвах, че мога да променя света. Около 10 последователни години работих в 2 телевизии и 3 списания, за да разбера, че мястото ми не е в този суетен занаят. Разбрах, че мога да променя само себе си и ми олекна:) Обожавам разказването на истории и човекът пред мен винаги ще ме предизвиква да го откривам. Доста често светът в главата ми е различен от този навън. За добро или зло.

Отговор