„Да не пропуснеш да включиш и късмет“, напомни ми баща ми последния път, когато ми се наложи да измислям късмети за новогодишната баница у дома.
„Имаш предвид парата“, озадачих се аз, мислейки, че я нарича „късмет“ просто защото е най-големият такъв.
„Парите са си пари. Късметът е друго нещо“, поправи ме той и обясни как хората на Титаник са имали пари, здраве, пътешествие и всички други пожелания, които изреждаме в новогодишните късмети или по картичките за рожденни дни. „Но са нямали късмет!“, разпери ръце и се усмихна.
Две странни съвпадения се случиха на въпросната Нова година: баща ми изтегли парчето от баницата с късмета „късмет“, а вечерта по един от телевизионните канали даваха Титаник.
Случайност? По-скоро късмет!
Такъв, какъвто понякога имаме, а понякога – не. И когато го нямаме, или се прехласваме да се оправдаваме как вината не е в нас („Малшанс, какво да се прави!“), или забравяме, че невинаги всичко зависи от нас.
Последното е много често срещано днес, когато очакванията за всеки от нас – дори за най-обикновения човек, са, че можем да постигнем какво ли не в живота си. И че от нас зависи. Защото живеем във време, когато всеки има шанса да се издигне до която позиция си пожелае. Или поне така ни се внушава.
Нали няма касти или строго определена йерархия, които да ни ограничават?
Нали всички носим дънки?
Нали сме равни по закон и по право?
Прекрасна идея! Но много подвеждаща, както отбелязва и любимият ми съвременен философ Алан де Бутон в лекцията си за TED
„По-приятната и по-нежна философия на успеха“
„В днешно време е малко вероятно да станете богати и известни като Бил Гейтс, така, както е било малко вероятно през XVII век да се издигнете до ранга на френската аристокрация“, припомня де Бутон. „Само че усещането от списанията и другите медийни източници е, че ако имате енергията, няколко блестящи идеи относно технологиите и гараж, вие също можете да започнете нещо значително.“
Проблемът, ако наистина вярвате в общество, в което хората с качества стигат до върха и нищо не би трябвало да ги спре? Излиза, че вие, по подразбиране, вярвате и в общество, в което тези, които заслужават да са на дъното, го стигат и си остават там. Тоест, позицията в живота, не е случайна, а основателна. Къде остана късметът, питам се. И не изглежда ли така неуспехът още по-потискащ?
„Съществува реална взаимовръзка между обществото, което казва на хората, че те могат да постигнат всичко, и съществуването на ниско самочувствие“, съгласява се де Бутон. И пак ни връща към Средновековието в Англия. Тогава много бедните хора били наричани „неудачници“ (буквално – хора, които не са благословени с късмет).
„Днес, особено в Щатите, хората на дъното на обществото грубо са определяни като „некадърници“. Има огромна разлика между неудачник и некадърник. Това показват 400-те години еволюция на обществото и убеждението ни, че някой е отговорен за нашия живот. Вече не са боговете, а ние самите.“
Ние сме на шофьорското място!
„Това е ободряващо, ако се справяме добре. Но е много съкрущително, ако не успяваме.“ Защото така хората приемат случващото им се извънредно лично. А истината е, че има прекалено много случайни фактори. Злополуки и падащи предмети върху главите ни, болести с неясен произход, тайнства като раждането или секса на пияна глава (колкото и хапчета и медицински интервенции да измисля науката)… Те правят невъзможна идеята, че ще създадем общност, в която всеки ще е оценен, добрите ще са на върха, а лошите на дъното и това ще е направено точно както трябва.
Защото, както се възмущава де Бутон, е лудост да наречем Хамлет неудачник: „Той не е загубеняк, макар да е загубил. Мисля, че това е посланието към нас от Шекспировата трагедия и то е много важно за нас.“
Уви, Шекспир и героите му са от друго време. В нашето пратихме хора на Луната. Постигнахме какви ли не необикновени неща. И те ни превърнаха в първото общество в историята на човечеството, което не боготовори нещо, различно от… себе си. „Това е много нова ситуация“, обяснява де Бутон. „Затова сме така привързани към природата. Не толкова заради здравето, въпреки че често се представя по този начин. Това е бягство от човешкия мравуняк, от собствената ни конкуренция и собствените ни драми. Затова и се наслаждаваме да гледаме ледниците и океаните, съзерцаваме как изглежда Земята от Космоса… Харесва ни да сме в контакт с онова, което е отвъд човешкото.“
Нещо подобно прави и баща ми, вероятно осъзнал далеч преди де Бутон ролята на късмета в живота ни – ходи за риба при всеки възможен повод. И от него научих онзи забавен рибарски поздрав – „Наслука!“, който сега вече ми звучи като най-смисленото пожелание, отправяно някога. Защото, каквото и да чуваме, четем и вярваме, процесът на губене и печелене е безразборен. Да, справедливостта е невъзможна, и не – това не означава, че не трябва да правим всичко възможно, за да я постигнем. Ала имаме нужда от време на време да си припомняме, че пред каквото и да сме изправени, винаги част от него ще бъде и силният фактор „случайност“.
Просто го имайте предивид.
И… наслука!
Още за философията на Алан де Бутон относно успеха и късмета можете да научите тук:
