Малките радости: Хората забравят да танцуват

да танцуват
Танцът е терапия. Снимка: Foter.com

Когато бях малка, от време на време моите родители ме взимаха с тях на заведение или на празник по някакъв повод. Много обичах да наблюдавам хората, които танцуваха. Тогава ми се струваха свръх стари. Струваше ми се странно и смешно хора на тези години да танцуват като луди. Да се кълчат, да приклякат и да се смеят като деца. Години по-късно, си давам сметка защо тези хора изглеждаха така –

като че ли танцуват за последно

След като навършат 30 години, повечето от нас спират да танцуват. Или ако го правят, е само по поводи, които поради забързаното ежедневие, децата, работата, нямам пари и спи ми се причини, стават все по-малко. А танците са толкова хубаво нещо. От онези малки радости в живота, които носят страхотна наслада, но от които хората някак доброволно се отказват… и след време забравят.

Снимка: rotesnichts on Foter.com / CC BY-NC
Кога сте танцували за последно до забрава? Снимка: rotesnichts on Foter.com / CC BY-NC

Замислете се. Кога танцувахте за последно? Не, не ви питам кога сте се поклащали леко на някоя песен. Питам ви кога беше последният път, когато танцувахте цяла нощ? Ама така, че да ви заболят краката. Докато се изпотите и задъхате? И тъкмо когато решите, че не можете повече и е време да си тръгвате, да започне още едно яко парче, а след него друго… И да останете за още малко, и още малко и така до сутринта. За да си подарите една нощ щастие на дансинга.

Е, добре. Не се обвинявайте. Може би е нормално вече да не танцувате толкова често. Все пак не можем да живеем с темпо на 20-годишни вечно. Но е важно

не трябва да спираме да танцуваме

Ако спрем, скоро може и да забравим как се прави. Да забравим за тази малка доза радост в ежедневието, която ни прави някак свободни.

Марта Греъм
Марта Греъм
Снимка: Yousuf Karsh / Library and Archives Canada / PA-212251

“Tанцът е скритият език на душата”

– е казала великата танцьорка Марта Греъм и е абсолютно права. Когато човек танцува, душата му говори. Отделят се ендорфини и това ни прави щастливи. Танците са здраве, те са терапия и усмивки. Танците са нещо, което не бива да спираме да правим, независимо на колко години сме.

Затова още сега прозвънете онези хора от бандата за танци и си направете уговорка за излизане. Дайте им време, така че да нямат оправдание да ви откажат. Нека си намерят кой да гледа децата, да разчистят ангажиментите на другия ден и да не смеят да се оплакват, че са уморени. И поне веднъж в месеца сложете обувките за танци, облечете най-хубавите си дрехи и просто оставете музиката да ви владее. Това са малките радости в живота и те са толкова хубави.


Вижте още… Ходете си на гости, мили хора

СПОДЕЛИ
Предишна статияЗа Чудовищния експеримент с беззащитни сирачета
Следваща статияВреме за поезия: Татяна Чохаджиева
Цветелина Цветкова
Завършила съм психология. Обичам да си говоря с хората. Гледам да търся доброто в тях и Слава Богу доста често го намирам. Поработих малко в телевизията, малко в киното и сега по малко пиарствам. Обичам морето, котарака Джанго, семейството си и приятелите, които ми дават всичко. Обичам и Депеш Мод, и миризмата на книга. Затова бойкотирам киндъла. От малка си пиша някакви неща в едни тетрадки, но не ги показвах на никого. Събрах смелост и се оказа, че май имам какво да кажа. Та поради тази причина ще ви разказвам разни неща, защото животът е толкова шарен. Ама много.

Отговор