Да откриеш в музей дневника на убития си любим

0
дневника на един войник
Лора Мей Дейвис със своя снимка, която любимият й е пазил в дневника си.
Ефрейтор Томас “Котън” Джоунс

Тази история звучи като филмов сюжет! Преди да бъде убит от японски снайперист през 1944 г., ефрейтор Томас “Котън” Джоунс записва последното си желание: в случай, че умре, дневникът му да бъде предаден на приятелката му Лора Мей Дейвис. Това става, но цели 70 години след смъртта му. И то когато някогашната му любима вижда дневника, изложен в Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, Луизиана.

Възрастната жена, която днес е 90-годишна, е изумена. Тя посещава музея с идеята да разгледа експозиция, посветена на любимия ú, предполагайки, че ще види негови снимки, както и такива от местата, на които е служил 22-годишният картечар. Но намира много повече от това.

 

дневника
Страници от дневника на американския ефрейтор.

“Не предполагах, че там ще има дневник”

казва Лора Мей Дейвис, която живее в Мурсвил, щата Индиана. Тя открива дневника, който е

подарила преди повече от 7 десетилетия

на любимия си. А в него – свои снимки, които той е пазел до последния си дъх, редове, написани с много любов и надежда. Кураторът на изложбата Ерик Ривет е категоричен, че това е първият случай в 17-годишната му кариера, когато някой открива снимката и името си споменато в експонат на музея.

Историята на Джоунс и неговата любима Дейвис е класическа. Двамата се запознават през 1941 г., когато Дейвис е училищен баскетболист, а Джоунс – мажоретка и започват да излизат същата година.

дневника на един войник
Джоунс пази снимка на Лора Мей Дейвис в дневника си.

Томас “Котън” Джоунс записва първите си спомени в дневника, подарен от чаровната му половинка, докато е във военната база Кемп Елиът, Сан Диего. Това се случва по-малко от година преди да намери смъртта си на 17 септември, 1944 г. по време на

офанзивата на тихоокеанския остров Пелелиу, Палау

Той е един от 1794-те американци, убити на Пелелиу и околните острови по време на военните действия, продължили два месеца и половина, за които военоморският генерал Уилям Рупертус твърди, че ще приключат само за няколко дни. При тях американците убиват около 10 900 японски войници.

 войници
Американски войници по време на битката за Пелелиу на 14 септември, 1944 г.

90-годишната Лора Мей Дейвис няма представа защо не е получила дневника след смъртта на любимия си, каквото е било изричното му желание. Както се оказва, тефтерът първо е бил предаден на сестра на Джоунс. С нея обаче младата жена не се е познавала добре. Вместо да я потърси, племенникът на убития войник – Робърт Хънт от Евансвил, щата Индиана,

решава да дари дневника на музея

Казва, че го е получил няколко години след смъртта на чичо си, но се е страхувал, че ако го предаде на Дейвис това би предизвикало проблеми в брака ú.

“Това нямаше как да стане. Съпругът ми и Томи бяха добри приятели”

разкрива на свой ред 90-годишната Дейвис.

3150825615_df139fbe33
Кораба USS Maui

Последните записки в дневника на някогашния ú любим са правени на борда на кораба USS Maui на 1 декември, 1943 г. Тогава Томас “Котън” Джоунс пише, че е спечелил $200 на зарове и се чуди дали може да изпрати парите на приятелката си Дейвис за Коледа. Той така и не успява да стори това.

Седем десетилетия след кончината му, трогнати от историята на Джоунс, служителите на музея сканират дневника и изпращат копие от него на Дейвис. Така последното желание на американския войник все пак е изпълнено!


Вижте още… В легло с нацистите

https://www.lifebites.bg/%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86/

Отговор