Втората световна война – войната, в която всички губим

война
Втората световна война е кошмарът на 20-и век.

В основата на всяка трагедия се таи незнанието. Все още не знаем с точност колко са жертвите на Втората световна война. Не знаем къде са гробовете им, а върху повечето на тези, които имат такива, стои едно единствено изречение: “На незнаен войник”. Много от

секретните документи от тази война

са все още скрити и неразсекретени. Което говори, че не трябва да знаем и помним всичко, защото раните на трагедията все още не са оздравели. От всички водени войни Втората световна се характеризира основно с едно – тотално избиване на цели народи от други народи.

Германци избиват безогледно евреи, руснаци и поляци. Руснаците избиват, без значение, немци и поляци. Англичани и американци изтребват безцеремонно цивилно население с тотални бомбардировки в градове, в които няма и един войник. Японци избиват китайци. И после обратното.

Втората световна война
Италианците помагат на английските войски да дебаркират безпроблемно, вместо да ги разбият на брега на Сицилия.

Цели армии изчезват безследно без един пленен, както унгарската след битката при Воронеж. Разбира се, наблюдава се и обратното. Италианците помагат на английските войски да дебаркират безпроблемно, вместо да ги разбият на брега на Сицилия. Умира само един англичанин – ухапан от пчела… за Сицилия, за Италия загива само една пчела!

80% от човечеството е въвлечено в световната касапница, ширеща се навсякъде по малката ни планета. В една армия рамо до рамо се сражават поляци, чехи, сърби, англичани, новозеландци, индийци, маори, австралиици и всякакви други народи. Това се случва на друг континент, в пустиня, която с нищо не им напомня местата, от които са дошли.

За острови с размер от едва 15 кв.км. загиват 50 хил. души в рамките на дни, а в Сталинград всеки 5 кв. м. са покрити от труп. Ужасът може да се описва и още, и още…

Битката при Сталинград
Битката при Сталинград.

Моят дядо е участвал в тази война

Не искаше да говори за нея. Сякаш изпитваше срам или някаква мъка, която искаше да заличи от спомените си.

Всеки от нас е виждал сгазено или умряло животно на пътя… Това едва ли се забравя и остава като неприятен спомен. А какво ли е да си спомняш смъртта на хората, на твой боен другар, с когото си споделял и най-лични неща. Да виждаш всеки ден смъртта по пътища, къщи и полета?

И тази неприятна миризма на мърша

– лепкава и сладникава? Кой би забравил това и кой би искал да си го припомня и разправя безпристрастно.

Сигурно затова дядо мълчеше, а като си пийваше повишаваше тон и викаше: “Да живее Първа българска армия и генерал Стойчев! Да живее фалангата… мамицата им на ОФ и на….” и тук баба ми му запушваше устата. Очите на дядо не блестяха като на победител от войната, независимо, че бе победил фашистите. Те бяха пълни с гняв за похабените му години и чисто бялата коса станала такава за една вечер от стрес и страх близо до хърватския град Вуковар. А е бил едва на 29 години.

Кой е победител от тази война? Отговорът е ясен: САЩ, Великобритания и СССР – Съюзниците. И на каква цена? Да, милиони се жертваха да унищожат един мракобесен и античовешки режим, едно безумна идея за раси и подраси… От всички държави победителки единствено САЩ имат постигнати максимални ползи от тази война, които до ден днешен движат нейната политика, икономика и влияние като моно империя.

Stalingrad
Една война, в която всички губим.

От политическа гледна точка печели и комунистическата партия на Сталин, но не и съветският народ. И толкова!

Всички останали губим

Няма победа на обикновения човек. Освен тази, че дядо и двамата му братя се връщат живи от ужаса, сътворен от далечни народи, далечни лидери за далеч различни цели, които не са касаели обикновения човек, в родината му.

В основата на трагедията се таи незнанието. Едва ли ще разберем тази война в нейната цялост, истинност и завършеност. И освен ако не почетем победата над нещо лошо, тогава трагедията ни ще бъде пълна!


Вижте още… Писмо до прадядо

1 КОМЕНТАР

  1. Моят дядо също не споделяше . . . Само веднъж ми разказа как са били обградени от германците, защото имахме домашно, ако познаваме веъерани и да ни разкажат за този ужас. . . Много болка имаше в очите му, а аз не събрах смелост да настоя да прочета разказа му. . . А на майка ми е казвал : ” Всичко друго да е, но не и война . . . “

Отговор