“Ползите” от ранното ограмотяване

ограмотяване

Мнозина родители се чудят коя е подходящата възраст, на която едно дете трябва да започне да се учи да чете и пише. Прави впечатление, че все повече запознават децата си с буквите все по-рано и рано – на две и половина-три години. Наблюдава се всеобщо надценяване на ползите от ранното ограмотяване като признак на интелигентност, заложби или гаранция за светло бъдеще.

Разбира се, ако детето има интерес и желае да бъде ограмотено, трябва да му се даде шанс, но само ако е готово и съдейства в процеса. Ако отказва или се съпротивлява, няма нужда да го насилваме. Масово

родителите правят чудеса от подвизи

за да научат децата си да четат, пишат и смятат по-бързо. Постъпването в първи клас се явява сериозен психологически предел, както за детето, така и за неговите възрастните отговорни за отглеждането и развитието му. Всеки родител очаква детето му да се справи с изискванията в училище, а ограмотяването и покриването на образователните изисквания се превръщат в негова основна цел.

В стремежа си да подготвим малчуганите за предизвикателствата на училището много от нас пропускат друг важен момент – за сметка на четенето и писането намаляваме времето за игра. А понякога такова изобщо не остава! Трябва да не забравяме, че в живота на всеки човек най-важните дейности са три: игра, учене и труд.

Не подценявайте ролята на игрите като съществена част от психическото и емоционално развитие на детето. За да опознае себе си и света около си, то има нужда от пространство и време за игра. Помислете – струва ли ви се нормално 5-6-годишни деца да казват на приятелчета си, че

нямат време да си играят с тях, защото имат да учат

В стремежа си да ограмотим преждевременно малките, ние започваме да разучаваме с тях голяма част от материала, който се поднася в първи клас, докато детето все още посещава детска градина. Това, за което често не си даваме сметка е, че по този начин то натоварва крехките си детски плещи с очаквания. В известен смисъл ние ограбваме детството му, тъй като възлагайки му задачи, с които трябва да се ангажира на по-късен етап в живота си, намаляваме времето за игра и забавление.

Друго наблюдение, което прави впечатление е, че много родители пренебрегваме една много важна част от процеса на обучение. Надценяваме академичното, искаме знания, резултати от малките си деца и пропускаме основното – а имено детето да хареса ученето и училището. Това не е задача само на учителя, но и на възрастните в семейството.

6da729c2-e175-456e-a135-a78bcda9fea5 1

В началния курс освен поставянето на добра образователна основа, ключово се явява и формирането на доверие и позитивно отношение към учебния процес и училището. Всичко това влияе върху отношението към ученето през целия живот на детето. Трябва по-категорично да осъзнаем, че успехът в училище не е само

резултат от бързото ограмотяване

покриване на изисквания и стандарти. В желанието си да подкрепи детето в неговото ограмотяване родителят му оказва натиск и го претоварва, учи с него и го лишава от възможността да открие удоволствието от ученето. Високите очаквания пък често водят до тревожност и стрес у детето – дали ще успее да оправдае родителските надежди.

Мнозина не си дават сметка за създалата се ситуация и се опитват да “прехвърлят” отговорността върху “най-доброто училище и учител”. Разбира се, това работи рядко и води до разочарования и прехвърляне на топката между учебното заведение и родителите. Този момент е и

началото на социалния живот за детето

което започва да живее по двойни стандарти на “всесилните си родител” и “опитните си учители”. Редица изследвания доказват, че мотивацията на децата за учене спада още във втори клас. Еуфорията на старта е преминала, вълнението от новото и различното е свършило. Изведнъж децата виждат реалността и трудностите в училище, започват да губят желание за учене и доказване.

Както всеки знае, основата е най-важна за всеки градеж. Затова помислите добре. Ако твърде надценяваме ограмотяването и неговата важност, рискуваме да имаме грамотно, но не мотивирано дете. Такова, което ще бутаме до изнемога по пътя му през и без това нелекото българско образование.


Прочетете още… 10 сайта, които може да ни направят по-умни

СПОДЕЛИ
Предишна статияПрестилки, скрили тайните на женската душа
Следваща статияBucket list: да откриеш радостта от живота
Александър Кръстев
Александър е доктор по педагогическа и възрастова психология. Преподава във ВТУ „Св.св Кирил и Методий“. Участвал като експерт и обучител в редица проекти на национално представени организации като: Unicef, Lumos, RABE, водещ на тренинги, обучения и семинари. Член на Дружеството на психолозите в България. Член на Управителният съвет на Национална Асоциация на Ресурсните Учители. Водещ на работилници за родители по програма на Уницеф-България. Има редица публикации и изследвания свързани с педагогическата психология.

Отговор