Време за поезия: Никола Вапцаров – Ще бъда стар…

Никола Вапцаров е роден в Османската империя (Банско, 1909 г.), убит от властта в Царство България (София, 1942 г.). Защото организирал подривна дейност срещу утвърдения държавен ред по време на война. Да, сътрудничил си е с БКП и затова е посмъртно амнистиран след 1944 г.
Роден в семейството на воевода от ВМРО и протестантска мисионерка. В юношеските му години в къщата им в Банско е настанен белогвардейски имигрант, впоследствие оказал се агент на НКВД.

Никола Вапцаров обаче попада под неговото влияние

Редом с това семейството му е тачено и са имали топли връзки с царския дворец в София. Къщата им е периодично посещавана от видни личности като царете Фердинанд и Борис III, интелектуалци и творци като Пейо Яворов, Елисавета Багряна и Константин Щъркелов. Никола учи в гимназия в Разлог, а после в Морското училище във Варна. Служи на кораба Дръзки, произведен е в офицерски кандидат. След завършването си постъпва на работа в Кочериново като огняр и механик.
Тогава се запознава със съпругата си Бойка, ражда се и рожбата им Йонко, който обаче умира съвсем мъничък. Почерненото семейство се мести в София и

за Никола следват мъчителни години

в които ту няма работа, ту върши неща, които не го удовлетворяват. По това време се отдава на просъветска конспирация. През март 1942 г. е заловен и след мъчения признава за нелегалната си дейност. Впоследствие пред съда се отрича от признанията си, но въпреки това е осъден на смърт. Разстрелян е на 23 юли на Гарнизонното стрелбище в София.