Разбирането на Алекс Хонълд за смъртта е изключително различно от нашето. И тъкмо в това той е абсолютен единак. Не че е по-безстрашен от нас, напротив. „Осланям се на същата надежда за оцеляване като всички останали“, признава известният соло катерач в интервю за американското издание на National Geographic от януари. „Просто съм приел в по-голяма степен, че в някакъв момент ще умра.“ Публикацията е по повод излизането на книгата му „Сам на стената“ – за живота на Алекс по вертикалата, на която той води битка срещу гравитацията (и срещу смъртта) и която всеки път го отвежда до върха. Буквално!
А пътят до там понякога се крепи само на върховете на пръстите му. И то – на ръбче, по-тънко и от медала, който бихте му дали за това.
Въоръжен с еспадрили и торбичка магнезиев карбонат, без въже и седалка, т.е. без никакво обезопасяване, Алекс прави изкачванията си, като разчита единствено на собствените си способности и увереност. Ненужен риск, биха казали повечето хора. Но за катерач от такъв ранг фокусът е другаде: „Стигам до най-красивите места на Земята и се наслаждавам на отлична физическа активност. Как да не продължа да го правя!“
Този изключителен катерач от Сакраменто, Калифорния
дори твърди, че в неговия спорт няма чак толкова много адреналин, защото се случва на много бавна скорост. „Катеренето е обратното на гравитационните спортове като сърфа и сноуборда. При тях, стигнеш ли до ръба, всичко се случва изведнъж. При мен движенията са постепенни, сантиметър след сантиметър по огромната скална стена.“
Запалил се по това „придвижване“, когато бил 10-годишен и в Сакраменто се появила зала за катерене. Като тийнейджър вече катерел маршрути на открито, а когато на 19 г. напуснал университета, посветил всичкото си свободно време на скалите. „Трудно за отглеждане дете“, описва го майка му.
Думите ѝ са често цитирани, но рядко се споменава как, след като изловила Алекс и сестра му, че са се покатерили на покрива въпреки изричната забрана да го правят, майка им казала: „Така и така сте горе, я поне изчистете улуците.“ Оттогава кой мислите, че винаги се занимава с улуците на семейство Хонълд?
И все пак, далеч по-славно и трудно е катеренето на Алекс в суровите планински условия. Сред най-големите му постижения е първото преминаване по т.нар. Голям траверс на билото на Фицрой в Патагония, описано и в книгата „Сам на стената“. Хребетът включва изкачване на девет върха с обща дължина от около 5 км и 4 хиляди метра вертикално изкачване на ледени склонове.
„Фицрой е най-сложното катерене, защото изисква всякакъв вид техника и екипировка“, обяснява елитният катерач. Пълна противоположност е на соло катеренето, където просто излизаш по тениска и шорти и се хващаш за скалата с голи ръце.
За тук ти трябват пикели и котки и всякакви други неща
С партньора ми Томи Колдуъл изкатерихме свободно по-голяма част от маршрута, но ключът е в това, да знаеш кога да действаш и с осигуровка.“
Рецептата на Алекс срещу страха? Твърди, че ако нещо наистина го плаши, не го прави и толкова. Важното е да му носи удоволствие, не да става на всяка цена. Случвало се е да се покатери на 60 м над земята и да се запита какво прави там. Тогава лека-полека тръгва наобратно и се прибира вкъщи.
Или, както казва самият той: „Благоразумието е по-добрата част от смелостта.“
Когато не е при планината, планината отива при Алекс. Носи я в сърцето си, като води живот, подчинен на минималистичната етика на катеренето. Ето как живее в своя ван, който крие неподозираните удобства на спалня, кухня, фитнес, килер и какво ли още не:
„Превърнал съм се в нещо като бездомник по собствена воля“, смее се „планинският Спайдърмен“, който има дом на четири колела, но не и приятелка, и се опитва да компенсира въглеродния отпечатък на безспирните си пътувания, като притежава съвсем ограничен брой неща, харчи пари само за храна и газ и не яде месо. Ръководи и фондация на свое име – за подпомагане на страните от Третия свят, където често катери. Като това негово посещение на Южна Африка заедно с най-добрата британска катерачка Хейзъл Финдли:
И като споменахме пътуванията му, Алекс е идвал и в България – като официален гост на „Банскофилмфест“ през 2012 г. Доколкото разбрахме, е успял да се покатери малко и на наша територия, описвайки скалата на Рила като по-добра от тази в Йосемити.
