Обичането ми не е като обичането ти

– Най-важното обичането. Трябва да я научиш как да бъде обичана.
– Хм, не съм сигурна дали ще успея. Трудна задача е това.
– Ще можеш. Ти знаеш как да бъдеш обичана…

Все още се съмнявам. Тя е на 4, аз съм на 30. Тя знае за обичането неща, до които аз стигнах (относително) късно и по трудния начин. Тя приема за азбучни истини постановки, които аз все още осмислям. А е само на 4! Каква ли ще е на 31! Завиждам ú отсега.

Не, сладка моя, няма да успея. Мога да те науча да дишаш живота. Мога да те науча да летиш. Мога да те науча да се изправяш, когато паднеш, и да не се отказваш да разпериш крила отново. Мога да те науча да обичаш детето си и детето в себе си. Мога да те науча да се цениш. Мога да те науча да оценяваш. Мога да те науча да изискваш.

Но как да бъдеш обичана… Не!

Това с обичането е трудна работа

Не знам дали изобщо има смисъл да опитвам. Знаеш ли, обичането, от което аз имам нужда и което ме прави щастлива, не е обичането, от което ти имаш и ще имаш нужда. За мен то е откраднато лале, но за теб… това само ти знаеш.

Всички ние сме вселени, но това е единственото, по което си приличаме. Сетивността ни е уникална. Няма универсални правила нито как да обичаме, нито как да бъдем обичани. Няма и клишета, погледнато за всеки отделен човек. И именно затова сме ценни. Всеки от нас!

дете - майка
А наистина ми се иска да съм успяла… сладка моя.

Мога да те срещам с различни хора, за да развиеш своето обичане, за да усетиш, че всеки има свой начин да бъде обичан, за да разгърнеш своята емоционалност. Да се научиш да наблюдаваш и да даваш, ако искаш и ти е приятно. Или да се отдръпваш, ако не се чувстваш добре.

Да се адаптираш към обичането на другите, за да вземеш от всеки това, което после ще изградиш като твоя начин да бъдеш обичана. След време ти сама ще усетиш необходимостта от такива срещи и сама ще ги провокираш, за да провокираш себе си.

Но как да бъдеш обичана… Не!

Ти не си мое продължение, никога не си била. От първия си дъх ти си личност. Ти не си аз и никога не трябва да бъдеш. Ти си ти и аз съм само трамплин към твоето себеоткриване.

Ако някой ден усетиш щастие от откраднатото лале, което може да получиш, чудесно! Ако ли пък ти е малко и искаш цял букет, още по-хубаво! Това си ти и най-ценното, на което мога да те науча, е да бъдеш себе си и да се обичаш такава, каквато си. Независимо какво ще чуваш. Тогава ще знам, че съм успяла.

Прочетете още: Трябва да можеш сама, сладка моя 

Отговор