Стиховете, които ще прочетете в редовете по-долу, са дело на Александрина Валенти, за която наскоро ви разказахме. Те са част от стихосбирката ѝ Амаркорд*, издадена през 2019 г.
Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.
Александрина Валенти е родена в град Варна през пролетта на 1992 г. Завършва езикова гимназия Фредерик Жолио – Кюри в родния си град с профил испански език. След това бакалавърска програма по Журналистика в София. По-късно съдбата я отвежда в Италия. Там талантливата българка получава магистърска степен по Визуален и иновативен дизайн в Rome University of Fine Arts. Влюбва се окончателно в италианската култура, език и духа, който витае във въздуха на слънчевата средиземноморска държава.
Валенти казва, че думите са най-добрите ѝ приятели
Представяме ви част от нейните стихове, събрани в Амаркорд. Освен на писанията в стихосбирката, Александрина е автор и на илюстрациите в книгата.
амоЯ
вали
сгъвам чадъра
пръскам се
по тънките ти улички
извезани от злато
кръв стъкло и глина
целувам древните ти обелиски
очите ми са живи
механизмът на крилете ми –
задействан
краката ми се чупят
политам сетне се изплезвам
на туристите
ще тръгнат скоро
с картичка или магнит
където е невъзможно да поберат
насладата – езотерична примка
на епохалната ти красота
избирам да се къпя
да се хлъзгам да оставя
всяка своя пора тук
бих била Човек
от твоето тумбаче
обич моя –
Рим
ВЪЛНИТЕ
нашето лято до морето
е по-различно от всеки чужд каданс
слънцето е дива птица с дървени рога
разнася записките на Превер
трътлести хлапета ги мажат с боровинков сос
думите са лесни за разчитане
забодеш ли вилицата между тях
нашето лято сгушено в гръцкия кок на баба
мъдреците ни растат
заемат място в обществото
дремем в есенната сянка а ковачът чака
последен пирон
за крилото на нашето
ято
пада в морето и рисува блус
ГРЕБЛО
ти си камертона
на моите дни
отекваш като музика
и плавам в транс
през опакото на живота
*Амаркорд – в превод от диалекта романьоло, означава спомен.
Ако искате да се насладите на още от стиховете от Александрина Валенти, можете да го направите като кликнете тук. За повече информация посетете личната ѝ страница във Фейсбук.
Вижте още: Жак Превер – За тебе, моя любов
