Далавери в социалистическа България (I част)

0
далавери
През 70-те и 80-те години държавното предприятие "Океански риболов" е замесено в афера с улов на омари и мерлуза.

Кирил Рашков може и да е известен като властелина на ментетата у нас, но летоброенето на фалшивите спиртни напитки в страната ни започва доста преди “марката” Цар Киро да завладее пазара в началото на 90-те. Алкохол менте се е произвеждал и преди. И то с покровителството на държавата. Това е само малка част от широкия спектър нелегални дейности, развивани от социалистическа България преди 1989 г. Сред останалите са морското бракониерство, търговията с оръжие и наркотици и индустриалният шпионаж. Повечето далавери, в които е замесена социалистическата държава остават скрити за обикновените българи, но западната преса от 70-те и 80-те години изобилства от информация за тях.

Ето някои от най-интересните случаи на соц-далавери:

Шотландско уиски… Made in Bulgaria

далавери
Случаят с шотландското уиски, произведено в България е широко обсъждан в западната преса през 80-те.

През декември, 1984 г. английската търговска организация The Confederation of British Industry съобщава, че неназована държавна компания в социалистическа България произвежда и продава фалшиво уиски Johnnie Walker. Два месеца по-рано италианските власти залавят пратка от 28,745 бутилки от българското уиски менте на пристанището в Анкона.

Според документите, придружаващи партидата, тя е изпратена от София от държавната спедиторска фирма Деспред. Фалшивият алкохол има етикети, подобни на оригинала. С една единствена разлика – липсва надписът “Produce of Scotland”. Всичко друго – бутилките, капачките, етикетите и дори кашоните са идентични с тези на оригинала.

Шотландската компания Distillers Co., която произвежда Johnnie Walker от далечната 1925 г. казва, че

ароматът и цветът на българските ментета наподобяват тези на оригинала

далавери
Служител на The Confederation of British Industry показва бутилка френско вино, произведено в… Русия.

След обстоен анализ Distillers Co. установява, че българското “уиски” е смес от промишлен алкохол и есенция на уиски. Според италианския прокурор Дарио Раци, уискито е произведено с италиански машини в България, с протекциите на външнотърговското дружество “Кинтекс”. Според Раци в периода 1979-1984 г. производителите на ментето са произвеждали уиски за $11,5 млн. годишно. Дистрибутирали са го в Италия и други страни от Западна Европа.

Италианските власти арестуват един французин и трима италианци, но българите замесени в схемата остават на свобода. За случая е уведомено българското посолство в Лондон, което излиза с официална позиция по случая.

Разследваме случая, но съм сигурен, че в цялото това нещо не е замесена държавата”. Това казва Пламен Войновски, пресаташе на българското посолство пред агенция Associated Press.

Инцидентът с мерлузата 

Държавното предприятие Океански риболов е една от гордостите на социалистическа България. То е създадено през 1964 г. и е рожба на експанзията в областта на промишления риболов, предприета от България през 60-те. Тогава страната ни започва да купува кораби, произведени в социалистически страни като ГДР, Полша и СССР. По същото време се създава сериозен флот и България започва да мери сили с водещите страни в океанския риболов.

далавери
През 70-те години Океански риболов има приходи от $100-120 млн. годишно

Освен че снабдява страната с необходимите количества риба и рибни продукти, Океански риболов е и източник на така търсената твърда валута. Приходите в държавния бюджет през 70-те възлизат на $100-120 млн. годишно. Една от най-предпочитаните територии за улов на риба е Атлантическия океан. Кораби на Океански риболов обикалят и западните части на Индийския океан, а някои достигат дори до Тихия океан. През 80-те години дружеството разполага с внушителна флота от около четиридесет кораба.

Разбира се, както във всяка доходоносна дейност, така и тук изкушението да престъпиш закона е голямо…

На 6 септември, 1983 г. катер на американската брегова охрана с 12 души на борда прави изненадваща проверка на българския траулер Аргонавт, който по онова време лови риба в Атлантическия океан, на 35 мили от залива Коос, недалеч от западния бряг на щата Орегон. Американците установяват огромни несъответствия между декларирания и действителния улов. Според дневниците на Аргонавт, екипажът му е уловил 71.1 тона мерлуза за три дни. Но американските власти установяват, че количеството на обработената риба в трюма на кораба е 93,8 тона или с цели 22,7 тона повече.

далавери
На 6 септември, 1983 г. българския траулер Аргонавт е заловен с 22,7 тона недеклариран улов от мерлуза на борда.

Бреговата охрана арестува екипажа на Аргонавт и корабът е закотвен в залива Коос до изясняване на случая. Деветдесетте български моряци нямат право да слизат на сушата, тъй като нямат американски визи.

Първоначалното намерение на американските власти е да конфискуват Аргонавт и българската държава е уведомена за това от Държавния департамент на САЩ. Според офицера от бреговата охрана Дейл Милър Аргонавт струва поне няколко милиона долара и може да бъде продаден на търг,

ако съдът одобри иска за конфискация

аргонавт
Съдията Джордж Юба отхвърля иска за конфискация на Аргонавт и глобява Океански риболов с $50 хил.

Междувременно докато тече разследването, Океански риболов плаща $600 хил. гаранция и на 16 септември Аргонавт се връща обратно в океана. В крайна сметка съдията Джордж Юба отхвърля иска за конфискация на Аргонавт и глобява Океански риболов с $50 хил. за недекларирания улов на мерлуза.

Както се оказва, това не е първата среща на Аргонавт с американските власти. Няколко години преди инцидента с мерлузата, на 12 юни 1975 г., бреговата охрана на САЩ прави неочаквана проверка на българския кораб. По онова време той е на около 150 морски мили от остров Нантакет и открива около 215 кг. незаконно уловени омари. Уловът е конфискуван, а Океански риболов плаща $420 хил. глоба и на 10 юли 1975 г. Аргонавт е свободен да се завърне в океана. След като изследват незаконно уловените омари, властите установяват, че едва 35 кг. от тях са годни за консумация и ги даряват на местен старчески дом.

Във втора част четете как България краде компютърни технологии от САЩ в края на 80-те и защо страната ни е смятана за доставчик на 10% от хероина в Щатите.

Отговор