Ровиш си с крака из пъстрите листа на живота и изведнъж пред теб – човек. Не просто човек, а човекът. Ръката му, тази, дето със съществото си знаеш, че ще поискаш, обаче заета. Не от брачна халка или от дадена дума, а от детска ръчичка. Мекичка такава, като току-що извадена от фурната кифличка. И топла. Да я вземеш внимателно в длан и да я целуваш, целуваш. Да докоснеш с нея лицето си и да я сгушиш до гърдите си. Там на завет, до сърцето.
Стоп! Кадърът замръзва. Повествованието ще продължи само след миг. Сценариите са само два. Или естествено и логично развитие, без екзистенциална драма – математическо действие събиране с опция за последващо нарастване на общия сбор човеци. Или откриване на DMS номер с кратък текст SARCE. Защото за да вземеш в дланта си и двете ръце, които няма как да бъдат разделени, и да споделиш с тях своята топлина, е нужно сърце. Голямо! Независимо дали си мъж или жена.
В ситуации като тази се раждат чуждите деца
Тези, които не ти носят дезоксирибонуклеиновата киселина и не са ти наследили по хромозомна линия формата на веждите и чупките на характера. Тези, дето не са ти кръв, не са ти никакви. Децата, на които не дължиш нищо. И пред които слагаш преграда от светоусещане и чувствителност с ограничен обхват. Просто така ти идва отвътре. Или пък мама разпалено не дава. Как така ще гледаш “чуждите” деца!
Тези деца, които са нечии, но не и твои. Тези, от които те е страх, че може би ще ти вземат нещо, а ти си склонен да дадеш само там, където ще се затвори твоят генетичен цикъл.
Защото чуждото е чуждо
а твоето си е твое. Потребност от себереализация на първично ниво!
Тези деца, заради които ти трябват много SMS-и с кратък текст SARCE. Макар че ако в устата и в сърцето ти са влезли думите “чуждите деца”, и целият свят да праща SMS-и, пак няма да стигнат да се запълни емоционалната ти бездна.
Тези, чуждите деца, които впрочем не настояват за нищо. В ситуацията, в която възрастните ги гледат от висотата на своите сантиметри ръст и се опитват да им намерят място в житейския си пъзел, те са заели своето място още с първия си дъх и имат потребност просто да бъдат обичани. Нищо повече и нищо по-малко. Защото те са “нашите” деца. Както впрочем и всички деца. И колкото повече хора ги обичат, толкова по-добре. Защото всички деца имат нужда от топлина и от сърце, а не SARCE. От DMS спасение с такъв кратък текст имат нужда единствено възрастните.
Начало! Повествованието може отново да продължи.
