Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Соня Йончева: Една българка в Метрополитън опера
Соня Йончева ще бъде звезда, предрича бляскаво бъдеще на пловдивчанката британският Гардиън. Българските звезди на световния музикален небосклон стават с една повече. Името ú е...
Как и какво обядват английските ученици
Да, в България децата отдавна са във ваканция, но английските ученици продължат заниманията си до около 20 юли. Затова ще ви разкажа как и какво...
Анастас Йованович – българин, прочут в цяла Сърбия
Сърбите и българите, особено тези от Западна България, извървяват общ път на духовното и политическо Възраждане. Затова не е странно, че в младото Сръбско...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....