Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Една българка в миланската Ла Скала
Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Как да научим децата си на български в чужбина
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
Спомените на Елиас Канети за родния Русе
Единственият нобелов лауреат с български корени – писателят Елиас Канети, е роден в Русе. Престижната награда му е присъдена в раздел литература и е за...