Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Нужно ли е Кристо да говори български?
Две седмици, милион и половина посетители от всички краища на планетата и водещо място в новините на световните медии... Златистите отблясъци на плаващите кейове...
Български фотограф с уникални кадри на коледна Виена
Кадрите на коледна Виена, които ще видите в този материал, не са и помирисвали Фотошоп! Те са направени с камера, статив, черна шапка, уред...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Кой остави българските следи на Луната
Да, това не е шега. Има български следи на Луната. Може би не видими или буквални, но със сигурност - реални. Е, българин не...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...