Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Нели Прахова и бебетата от Имението Даунтън
Тези бебета са като излезли от друга епоха. Или най-малкото от хитовия сериал Имението Даунтън. "Аранжировката" и снимките им са дело на българката Нели...
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...