Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Константин Работов: Българинът, по когото въздиша Русия
Неговата визитка е кратка: Константин Работов - баща, съпруг, певец, вокален педагог. Завинаги влюбен в музиката!!! Преди години Константин беше част от момчешката група 032. Дълго време след...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Позитивно за живота в чужбина – 10 причини да пробваме
Наскоро попаднахме на блога Wanderlust & Life. Авторите му Лизи и Дейв се описват с "отчасти австралийски, отчасти ирландски произход". Срещнали се в Канада,...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...