Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Българка покори Америка с ръчно рисувани обувки
Когато срещнеш Виолета Велчева, няма как да не се влюбиш в лъчезарната ú усмивка и поглед пълен с мечти. Зад това слънчево лице се...
Соня Йончева: Една българка в Метрополитън опера
Соня Йончева ще бъде звезда, предрича бляскаво бъдеще на пловдивчанката британският Гардиън. Българските звезди на световния музикален небосклон стават с една повече. Името ú е...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Цветният Ненко Генов и неговият фантастичен свят
Ненко Генов е толкова цветен, че изобщо не знам откъде да започна. Роден е в Пловдив, живее в Полша, има три дъщери и много...