Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Как се отглеждат деца в Швейцария
В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в...
Българин в Топ 20 на калифорнийските винари
Може и да не знаете името на този майстор винар, но вероятно сте чували и дори опитвали едно от творенията му. Мерлото VINI, реколта 2006, беше обявено за...
Диана, която мечтае за тундрата на Северна Швеция
Тя се казва Диана Арсова. На 29 години, родопчанка от Смолян, която към момента живее в Холандия... Не, днес няма да ви разказвам историята на...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...