Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Изабела Шопова: Българката, която иска да покори Марс
Колко време ще оцелеят първите хора, които се заселят на Марс? Това е един от най-важните въпроси, който стои пред бъдещите изследователи и колонизатори...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Полусуровата Швейцария: Домашна сливова и още
Реших да ви разкажа една история, свързана с това каква е полусуровата Швейцария. Онази отвъд банките, фините шоколади и сирена, високите цени и лукса. Страната...
Един българин по поречието на Амазонка
На 25 ноември 2015 г. пътешественикът Филип Лхамсурен се срещна с българската публика. На нея българинът с монголски корени разказа за Along The Amazon -...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...