Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Тези невъзможни български имена!
Повечето родители минават през адски мъки, преживяват семейни драми и изкарват най-малко пет месеца в умуване, докато изберат подходящото име за детето си. И...
Изабела Шопова: Българката, която иска да покори Марс
Колко време ще оцелеят първите хора, които се заселят на Марс? Това е един от най-важните въпроси, който стои пред бъдещите изследователи и колонизатори...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Полусуровата Швейцария: Домашна сливова и още
Реших да ви разкажа една история, свързана с това каква е полусуровата Швейцария. Онази отвъд банките, фините шоколади и сирена, високите цени и лукса. Страната...
Цветният Ненко Генов и неговият фантастичен свят
Ненко Генов е толкова цветен, че изобщо не знам откъде да започна. Роден е в Пловдив, живее в Полша, има три дъщери и много...