Илиян Кузманов
Винаги съм знаел че един ден ще започна да пиша, не онова писане от университетските скамейки, а другото - в което искаш да кажеш нещо от себе си. Но си го представях в по-късен етап, когато има много, което да кажа. Явно обемът няма нищо общо с качеството, една сутрин се събудих, излязох на терасата, погледнах към стаята и това, което видях, ме накара да започна да пиша.
Успехите на България по света
Български гимнастички създават шампиони в Испания
За мен тя винаги е била звезда. Като дете страшно се възхищавах за волята и силата ú да се отдаде на толкова красив и сложен...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Българско е най-хубавото кафене с библиотека в Лондон
В Лондон има едно място, където може да се насладите на кафето си с книга на Радичков, която сте избрали от рафта до масата...