Анна Палазова
Писането е хоби, което ми дава усещане за сила и пълноценност, кара ме да виждам света през нечии други очи. Чрез него говоря за нещата, които ме вълнуват. Дали са моите лични чувства, някоя интересна личност, чужда кауза - това няма значение - важното е че се потапям в друг свят, който мога да пренареждам и показвам с всичките му страни. Обожавам музиката, вярвам в чудеса, в доброто и в това, че розовите очила са подходящи за всяка дреха.
Успехите на България по света
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...