Апостол Петков Терзиев – Ениджевардарското слънце

Здравейте! Аз съм Константин Фичев и искам да ви питам дали сте чували за Апостол Петков Терзиев – Ениджевардарското слънце?

Ако не сте и имате малко свободно време, прочетете следващите редове, за да научите за живота и борбата на един истински българин от Егейска Македония. Един живот, отдаден на борбата с гръколудието и запазването на българщината в този край на българската етническа карта, който след войните остава извън пределите на политическата карта на България.

Ениджевардарското слънце
Картичка с лика на Бай Постоль.

До края на първата четвърт от двадесетия век в географската област, наречена Македония – населението е в по-голямата си част съставено от етнически българи. Това е безспорно поради наличието на безброй български – екзархийски черкви (приемащи Българската Екзархия за свой патрон) и български училища в почти всички населени места в Егейска Македония. Като част от османската империя официалните турски власти изцяло поддържат и подпомагат запазването на принадлежността на местното християнско население към Цариградската патриаршия, която е в остър спор с Българската Екзархия.

В края на деветнадесети век Османската империя е в упадък. Финансов, административен, управленски и всякакъв друг. Повсеместната корупция в правосъдието, местната управа и управлението на централно ниво потиска всичките ú поданници, но най-потърпевши, разбира се, са етносите различни от турския и в частност българите, населяващи тази част от Балканския полуостров. Всичко това води до появата на разбойнически банди, които навлизат най-вече от западните Балкани – земите на днешна Албания. Тези арнаутски разбойници, най-често под прикритието на нощта,

нападат селата, отвличат, избиват и ограбват населението

В други случаи дебнат в засада по пътищата и ограбват пътниците – били те търговци, пътуващи по пазарите или случайни пътници. Когато държавата е слаба и няма как да получиш правосъдие – идва време за лично правораздаване.

Всички тези причини и общото неравнопоставено положение на българите довеждат до появата на стотици легендарни водачи на чети. Един от тях, и може би най-влиятелен, е Апостол Петков Терзиев или Бай Постоль, както го наричат по-късно.

Ениджевардарското слънце
Aпостол Петков (по средата на първия ред) и другарите му.

Този човек има и едно друго прозвище, което още повече символизира неговото влияние сред населението и силата, която е притежавал, а именно Ениджевардарското слънце. Енидже-Вардар, както е турското му име или Пазар (както е българското) е град, възникнал след появата на османците в Европа. На мястото на пресушено езеро, намиращо се в южните поли на свещената за всички български харамии и хайдути – Паяк планина.

Апостол Петков Терзиев е роден на шести май 1869 г. в село Боймица. Намиращо се по долното течение на Вардар, селото е в непосредствена близост до Енидже-Вардар, административният център на района. Около 1892 г. Апостол излиза като нелегален в Паяк планина, а през 1897 г. след засилването на влиянието на ВМОРО се среща с Дамян Груев – Даме и заедно с Иван Карасулията друг легендарен българин полагат клетва и създават обща чета.

Известен с безумната си храброст и описан от съвременниците си, че

докато Бай Постоль стратегически подбира сраженията

Иван Карасулията
Иван Карасулията

Иван Карасулски безразсъдно приема всякакви битки. Дори със значително по-многоброен противник. Наричан е и Дилбер Иван, поради това, че е смятан за красив и строен.

След няколко години четата се разделя на две, като Иван Карасулски поема района на Гевгели, а Апостол Петков остава да действа в енидже-вардарско, дойранско и др. За нарастващото доверие на населението в личността на Бай Постоль говорят различните писмени коментари на негови съвременници, които са в състава на Организацията. Той успява да привлече повечето от гъркоманите (почитащите цариградската патриаршия) в лоното на българската екзархия.

Това Апостол Петков – Ениджевардарското слънце, постига бавно

чрез постоянни обиколки из селата и градовете. Най-вече с индивидуално и лично подпомагане на всеки един българин, който е ощетен по някакъв начин от кражби, физически нападения или неоправдан от османското правосъдие. Помощта му се състои основно във финансово подпомагане и възстановяване на справедливост чрез наказание на провинените, като често оставя надписи защо този човек е наказан и че е наказан именно от него.

Бай Постоль не зачита османската власт и правосъдие. Той налага свои закони, подчинени на устава на ВМОРО, сурови наказания и изпълнява сам присъдите при спорове между отделни хора. Поради засилилото се пиянство, разврат и смесени бракове между българи и турци или гърци, Апостол Петков минава през селата и събира всички старейшини и по-важни хора от тези поселения. Обявява определен ден – най-често голям християнски празник и заставя старейшините на този ден да убедят младите моми и неоженените младежи да се венчаят, като за целта изпраща познати нему свещеници, които са към Българската Екзархия.

Това става под страх от смъртно наказание

Въвежда определена най-висока цена, която да може да бъде плащана за извършването на една сватба. Това се прави, за да няма големи разхищения на средства. Също така и строго наказва плащането на откуп за булката като го смята за ориенталски маниер, придобит по неестествен път от османската власт.

Ениджевардарското слънце
Ениджевардарското слънце

Отделно от всичко, Апостол Петков редовно изпраща писма на местните турски управители и чиновници като ги заплашва, че при лошо отношение към местните българи ще последват наказателни действия  от негова страна. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание, на Бай Постоль – Ениджевардарското слънце и организираните от него чети се налага да участват в

сражения с все по-засилващата се гръцка пропаганда

Андартското движение, както се нарича въоръжената гръцка доктрина за влияние над българите в Егейска Македония, е силно подкрепяно от правителството в Гърция и често работи в синхрон с официалните турски власти и ново-появилото се сръбско влияние.

Представителите на гръцката доктрина често пишат писма и статии в гръцки и турски медии, за да насърчават въоръжената борба срещу българите в Егейска Македония. Най-често тези представители са гръцките духовници, назначавани от Цариградската патриаршия. Именно парите, изпращани от гръцкото правителство чрез назначаваните гръцки духовници, стават притегателна сила за предателите на българската кауза в цяла Македония.

Познати са много случаи, които свидетелстват за това, като най-емблематичният е

убийството на костурския войвода Лазар Поп-Трайков

Лазар Поп Трайков
Лазар Поп Трайков

Той е поръчан от много известния българомразец и гръцки владика Германос Каравангелис. След убийството на Поп-Трайков, главата му е занесена лично на Каравангелис и той я показва на множеството, за да видят хората какво очаква всички борещи се против Цариградската патриаршия. Подобен е и случаят с Бай Постоль.

През 1911 г. Апостол Петков Терзиев е поръчан от гръцките владици. Подкупен е бившият секретар на една от четите – Тодор Чифтеов, който кани Войводата в село Крушари, където вечерта е отровен заедно с двама свои хора, след което е посечен.

Германос Каравангелис
Германос Каравангелис

Години наред Бай Постоль защитава българите и отстоява принадлежността им към Българската Екзархия. В замяна на това народът му посвещава много песни. В едни наказва шпиони, а други просто разказват живота му. Най-известната от тях е „А бре бай Постоле”, в която се споменават ясно враговете, срещу които се бори Апостол Петков. А именно: „…Първата пусия – гръчки андари. Втората пусия – турски аскери.Третата пусия сръбски жандари.” Думата пусия е архаична и означава засада. В песента се изброяват засадите, които са устроени на Бай Постоль и от кого.

Във филма Мера според мера чутовният Руси Чанев в главната роля на Дилбер Танас си партнираше с големия Григор Вачков, който играеше образа на Апостол Петков. Вачков не успя да довърши този филм, както и делото на Бай Постоль остава недовършено.

Тане Николов и Бай Постоль Ениджевардарското слънце
Тане Николов и Бай Постоль (вляво).

Разказвам ви всичко това не само, за да научите малко за

един голям родолюбец като Апостол Петков – Ениджевардарското слънце

но и за да успеете да анализирате думите на Вселенския патриарх, който наскоро посети България. Докато в гербова зала на президенството, Вартоломей получаваше най-висшето държавно отличие, той не се посвени да поиска „заграбеното” от според него “гръцки” черкви като едва ли не поиска богослуженията пак да се извършват на гръцки. Нека всеки сам разчете какво точно казва вселенският патриарх според собствените си разбирания. Ние знаем какво са правили нашите дядовци и къде е правдата.

Ениджевардарското слънце


Вижте още историята на най-голямото българско въстание – Илинден, Преображение, Кръстовден

1 КОМЕНТАР

Leave a Reply to Елвира Откажи