Ангел Куюмджийски – милионерът-шпионин, вдъхновил Димитър Димов

Историята на еврейското самоковлийче от София, Париж и Ню Йорк

Ангел Куюмджийски
Ангел Куюмджийски е прототип на героя от "Тютюн" - Борис Моревл

Той е един от най-богатите и мистериозни хора, раждали се някога в България. И единственият от този калибър, увековечен в златен български роман. Ангел Куюмджийски е прототип на героя на Димитър Димов от Тютюн – Борис Морев.

Макар историята на еврейското момче, тръгнало от Самоков, да е пълна с приключения и пикантни подробности, за които и до днес се говори, никой не знае точната дата на раждане на Куюмджийски, нито тази на смъртта му. Никой от съвременниците ни не е наясно и с това как точно е изглеждал този легендарен герой.

Животът на Ангел Куюмджийски

е пълен с върхове и падения в нравствено отношение, докато постоянният му материален възход става пословичен за много хора от началото на миналия век. В следващите редове ще ви разкажа накратко неговия жизнен път.

Тютюн
Книгата на Димов е екранизирана, а в ролята на Ирина влиза Невена Коканова.

Куюмджийски се ражда в Самоков през 1886 г. под името Рахамим Нисим Куюмджийски. Собственото и бащиното му име подсказват, че е с еврейски произход, а фамилното му идва от турската дума “куюмджия” (което значи златар). Всъщност освен бащата на Рахамим, неговият дядо също е бил златар в Самоков. Дали от лични смущения или притеснения, Куюмджийски многократно променя имената си и поданството/гражданството си. Това е присъщо на истински авантюристичната му натура.

Тези му решения могат да се отдадат и на прекалената му

далновидност и конформизъм

През годините, освен рожденото му поданство – българското, Ангел е приемал испанско, белгийско и американско гражданство.

Той няма бедно детство, но баща му не може да си позволи да му осигури най-доброто образование. Свързва се с американските мисионери в родния си град, които са много активни в Пиринска Македония по онова време. Така Американската мисия в Самоков му предоставя стипендия да завърши тамошната гимназия. Момчето показва старание и отлични резултати и през 1909 г. мисионерите му дават стипендия, с която заминава за Париж. По това време той прави първата промяна в името си – решава да замени Ангел с по-европейски звучащото Анжело. Тук започва историята на богаташа Куюмджийски.

Димитър Димов
Димитър Димов

Подобно на Борис Морев от Тютюн, животът на самоковското еврейче е във възход. Анжело завършва право в Сорбоната, жени се за белгийка и до края на Първата световна война чрез спекулации на борсата и умело търговско управление на капитали успява да се превърне в

много богат човек

Преди 1920 г. вече е и член на международната юдо-масонска ложа Джойнт, която му осигурява много връзки и солидни познанства във финансовите кръгове на Европа.

След първия световен военен конфликт се връща в България и се включва активно във възстановяването на България след Ньоийския договор. Ненавършил и 40 години, Анжело става един от основателите на Франко-белгийска банка, която по-късно е преименувана на Франко-българска банка.

Куюмджийски е и между главните акционери на основни за страната дружества като Съединени тютюневи фабрики, индустриално керамично дружество Изида, както и подпредседател на прочутото дружество Орел. Както и днес, и тогава едрият бизнес в България, а и по света има нужда от подкрепата на журналистическата гилдия. Затова находчивият българин създава вестник Отечество. По това време Анжело Куюмджийски става

особено близък

с лидерите на Демократическата партия Никола Мушанов и Александър Малинов.

Интересен факт, който говори много за характера, себичността и възможностите на едрия бизнесмен е появата на прекрасната къща на улица Оборище 27. Сградата, която през 1929 г. строи за собствените си нужди, е наистина внушителна и много красива.

къща - Куюмдийски
Прекрасната къща на Анжело Куюмдийски на улица “Оборище” 27 в София.

Построена е в стил виенски барок, който тогава отстъпва пред модерния в средите на богатите баухаус.

Димитър Димов и Тютюн

Интересна е историята как предприемачът успява да привлече вниманието на Димитър Димов и да заеме централно място в романа му Тютюн.

За известно време Димов живее в Самоков и там се запознава в детайли с живота на митичния златарски син. В града всички говорят за Рахамим, Нисим Ангел, Анжело Куюмджийски. Писателят научава, че преди заминаването си за Париж, Ангел се влюбва в лекарка от Самоков на име Ирина. Старите самоковлии още говорят, че след завръщането си в България, Куюмджийски прехвърля на нейно име една вила в Боровец, където двамата правели срещите си.

В невероятния си роман Димитър Димов използва именно името на голямата любов на Куюмджийски. Главния си герой големият разказвач  кръщава Борис Морев – човек, който се издига от нулата до върха на ръководството на мощна тютюнева компания. Още доказателства за припокриването на образите на Морев с този на Куюмджийски, който също участва в едрия тютюнев бизнес – особено печеливш в България в началото на миналия век.

Градската легенда твърди, че прототипът на Борис Морев бил подиграван, че е избрал демодиран стил. Тези подмятания ядосали силно банкерът-търговец и той започнал нов градеж на улица Велико Търново 18 – точно на ъгъла с улица Васил Априлов. От 1947 г. до днес тази сграда се ползва като резиденция на американските посланици в София. Както ще видим по-нататък в житието на самоковеца, това далеч

не е случайно

Само, за да затвори устите на своите подигравачи, Куюмджийски построява новата си къща през 1936 г. именно в стила на българския модернизъм от 30-те години, повлиян от прочутия германски баухаус. Тогава и продава чудесната сграда на Оборище, която става собственост на Белгийската банка за чужбина.

По това време от живота си Ангел Куюмджийски става много популярен в пределите на България. Придобива славата на изкусен търговец. Той оперира успешно с европейските и световни индустриални концерни без особен оглед на това дали сделките са особено чисти, но в безупречен синхрон с търговското право. Разбира се, големите пари са свързани и с

голямата политика

Според достоверни сведения Куюмджийски е един от спонсорите на комунистическото крило на Българската Работническа Партия. Най-тъмната сянка от живота на нашия “герой” хвърля индиректната му връзка с атентата в черквата Свети Крал – сега Света Неделя, през 1925 г. Проведени са мащабни следствени действия, които установяват косвена връзка за участието на предприемача в най-грозния и мащабен атентат в българската история. Факт е, че не след дълго тези показания изчезват и бизнесменът остава извън осъдените за злодеянието.

В следващите години Ангел, известен още и като Челеби Куюмджийски, се изявява като филантроп, меценат и благотворител. През 1937 г. основава фондация с капитал от 7 млн. лева. Целта на начинанието е отпускане на стипендии на изявили се студенти, както и подпомагане на бедни студенти.


Прочетете още… за вдъхновяващия пример на Васил Априлов


Усещайки наближаващата нова световна война, заможният българин се мести да живее в Ню Йорк. Преди да напусне България,

унищожава всички фотографии

на които е присъствал. Дори в Самоков, Елин Пелин и София – градовете, където най-много е пребивавал и в техните архиви няма нито една запазена негова снимка! Нито като дете, нито като възрастен.

В САЩ, поради общественото си положение в България и Европа, както и заради участието си в различни политически събития от международен характер, попада в полезрението на ЦРУ, с което най-вероятно вече е имал контакти. През 1943 г. Анжело Куюмджийски е изпратен от централата на разузнаването на САЩ в Истанбул. Там провежда тайни срещи с представители на българското Царство за излизането на България от Тристранния пакт и преминаването ú на страната на съюзниците. Има сведения, че присъства на срещата на тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил – в Техеран през същата година.

Може да се направи обосновано предположение, че Анжело Куюмджийски

вербува най-подготвения агент на ДС

по това време Иван-Асен Георгиев да работи за американските тайни служби като двоен агент. Това става по време на Парижката конференция през 1946 г.

Куюмджийски и ВМРО

Най-интересната информация относно евреина от Самоков за хората, интересуващи се от македонския въпрос и в частност от личността на Иван (Ванче) Михайлов, се намира именно в спомените на легендарния лидер на ВМРО. Там “Радко” пише, че цялата му издръжка в Рим до последно е била поемана от “родолюбивия български евреин от Самоков, милионерът Анжело Куюмджийски”.

Дълги години Иван-Асен донася информация на щатските служби за положението в комунистическа България, но през 1963 г. агентът на Куюмджийски в България е арестуван. Устроен му е фиктивен процес, а през 1964 г. е екзекутиран в Централния софийски затвор.

Заради отличното познаване на няколко европейски езика и явно изключително полезната информация, с която разполага, Анжело Куюмджийски достига до чин полковник от ЦРУ. В

легенди и неяснота

е обвита дори и смъртта на този мистериозен българин. През 1953 г. в България се разнася мълвата, че той е починал в САЩ. Според наши сънародници в Щатите обаче той умира в Ню Йорк десет години по-късно. Трети твърдят, че смъртта си великият авантюрист, конформист, филантроп и спекулант е срещнал чак в средата на 70-те.

Каква е истината… едва ли някога ще стане ясно. Тя ще остане забулена в мистерии, така както и много други моменти от живота на Куюмджийски.


Прочетете още… историята на българите, които през 1972 г. отвличат самолет

1 КОМЕНТАР

  1. Авторът изобщо не е запознат с биографията на Анжело Куюмджийски. Големи глупости е написал и много неточности. Така не се пише исторически очерк. Много несериозно съчинение.

Leave a Reply to Леа Коен Откажи