Събудила съм се в 5,30. Пия кафе, а стомахчето ми е свито. Оранжевото човече спи. Спокоен и красив. И сигурно сънува спокойни и красиви сънища... Само след някакви си часове...
Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията...
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....