Болката е неистова. Баба беше толкова светъл и добър човек, че когато реши да си тръгне от този свят, милион звезди изгаснаха в небето, а Слънцето помръкна. Ние, хората, никога...
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....