Вечер е. Сама съм. Не ми се гледа телевизия. Не ми се излиза. Емоционално ми е. Без причина. Просто така. Преглеждам библиотеката в хола си. Погледът ми се спира на...
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...