15 истински смешни попадения на български деца

1
деца - смешни попадения
Подбрахме за вас едни от най-смешните ситуации и реплики, които сме чували от български малчугани.

Всеки родител знае, че навърши ли 2 г., наследникът му от малко, гукащо и пухкаво същество магически се трансформира в ходещ и леещ бисери неповторим извор на знания. От него можеш да черпиш с пълни шепи вдъхновение, умиление, неподправена “мъдрост на вековете”, но най-вече – 100-процентов, истински и живителен смях. Изтърсени винаги неочаквано, хванали ни “по бели гащи”, забавните попадения и реплики на нашите деца ни оставят с широко ококорени очи, изумени, учудени, но винаги с широка колкото резен диня усмивка на лицето… Защото, нека бъдем честни – умотворенията на децата са весели,

забавни и истински, истински смешни

Днес в LifeBites.bg подбрахме 15 от най-забавните ситуации и реплики, които родители споделят на страниците на групата във Фейсбук Нещо смешно, което децата казаха. Пожелаваме ви от сърце да се посмеете с тези забавни попадения на нашенски малчугани. А ако пък самите вие сте попадали в подобни ситуации, разкажете ни за тях, за да се посмеем още.

# 1

дете
15 наистина забавни попадения на хлапета, които ще ви накарат да се смеете с глас…
Снимки: Foter.com

Дъщеря ми на 7 години: “Така ми се иска вече да съм голяма и да си пиша в дневника разни мои си тайни за гаджето ми… и други работи.”

Аз: “Ето защо трябва да наблегнеш на писането и сe упражняваш, за да пишеш по-красиво и четливо…”

Тя: “Ъъъъъ, аз мислех да наблегна на намирането на гадже…”

# 2

Най-накрая и при нас натрупа сняг и седемгодишната ми дъщеря, естествено, много му се радва. Разхождаме се по заснежена улица и тя зад мен се пързулна и падна по дупе. Аз се разсмях. Помагам ѝ да стане:

– Мамоо, какво се смееш, май ми се счупи далакът…

# 3

Поредната домашна разправия. Синът ми (3 г. и 11 м.) крещи и се дере в истерия, хвърля, блъска и обикаля стаите в несвяст. На вратата се звъни – интернетаджиите идват да поправят нещо. Ревящият наследник изведнъж млъква и се спуска да отвори вратата:

– Здравейте, заповядайте. Вие как сте? 

Все едно нищо не е било…

# 4

Детето (7 г.): “Мамо, дай ми 7,50 лв. за изненада за 8-ми март за майката.”

# 5

Дъщеря ми не е била тръшкащо се дете обаче за един кратък период ми прилагаше следния номер. Излизаме от магазина, аз не съм ѝ купила някой конкретен десерт. Следователно тя е сърдита. Та, като излезем започваше да вика с пълно гърло:

“Искам при мамааааа!”

Докато аз отчаяно я влача към къщи. Не мога да опиша ужаса в очите на хората наоколо.

# 6

бебе
А вие имате ли подобни смешни попадения, които да споделите?

Баткото: “Мамо, бързо ела, бебето ще плаче.”

Аз: “Как разбра?”

Той: “Диша заплашително!”

# 7

Сутрешен монолог на дъщеря ми (2 г. и 7 м.), разглеждайки една книжка с Дисни принцесите:

“През цEлото (звучно се набляга на “Е”-то) време Снежанка пее.
През цEлото време Пепеляшка пие чай.
През цEлото време Рапунцел чисти.” И т.н. за всички принцеси.”

Аз: “А мама какво прави през цEлото време?”
Тя: “През цЕлото време мама събира на тати чорапите!” (казано с напълно равен тон, ей така, между другото, без да спира да разглежда книжката…)

# 8

Когато си дете и се обичаш (от 2 до 5):

Аз: Маме, много те обичам!
  Той: И аз те обичам!
  Аз: Ти си толкова прекрасен!
  Той: Аз съм толкова прекрасен!

***      ***

Дъщеря ми се гледа на огледалото.
– Тати, виж колко съм чудесна!
– Дааа, чудесна си!
– Даже съм най-чудесната!

*** ***

Аз: Обичам те, маме…
Той: Да, така е!

# 9

Слагам сина си (3-годишен по това време) да спи:
– Лека нощ. Сладки сънища.
– Какво сладки?
– Пожелавам ти да сънуваш сладки сънища.
– Не искам да сънувам сладки неща. Искам звездички!

#10

Синът ми на 6 г.:

“Най-обичам да си лягам. И да се завивам. И да ми е мекичко. И да съм с пижамата. Защото пижамата е най-хубавото нещо. Като все едно скачаш в море, пълно с мечета.”

# 11

Аз към първолака:Маме, какво помниш от първия учебен ден?”
Той: “Облече ме като президент и ми каза да ходя по вода.”

# 12

Говорим си със сина ни (5 г.) дали ще остава да спи при баба си, или не. Той е мега фен на това, но обстоятелствата са малко по-комплицирани и татко му разяснява, че той не взима това решение самостоятелно:

– Виж, ти можеш да решиш да спиш при баба и това е едно “Да”, но ако аз и майка ти решим, че няма – това са две “Не” и две е повече от едно. Ето защо, правим това, което повечето хора сме решили.

Дребният приема с мълчаливо съгласие първите принципи на демокрацията, но само след минута се обажда:

– А аз мисля, че баба също трябва да реши.

# 13

 “Този хладилник е за хлябове, доматове и други ядове.”

Наследникът (3 г. и 9 м.)

# 14

дете и майка
Наследниците са източник на знания, смешки и забавни попадения

Синът ми (3 г. и 9 м.) е получил билкова близалка от баба си и вече горд и недостъпен идва и ми заявява:

– Това е мое!

Баба му бързо го скастря: “Нали се разбрахме колко е грозно това мое, та мое?”

Секунда стъписване…

– Това не е твое!

# 15

Вече сме легнали и трябва да заспива, когато започват мислите и въпросите:

– Защо пъпките са червени?
– Не знам, заспивай.
– А бенките защо не са червени?
– Няма да говорим сега, заспивай…
– Добре де, поне за ракетите знаеш ли нещо да ми разкажеш?

Вижте още нещо забавно… подбрани моменти от Автобиография на Бранислав Нушич

СПОДЕЛИ
Предишна статияКайл Мейнард: Сърце на шампион в измъчено тяло
Следваща статияРафаело: Необичайна дарба, разгърната в кратък живот
Влади Фиданова
Здравейте, аз съм Влади. Винаги съм се представяла с краткото си име, защото Владислава звучи направо шокиращо с целите си 10 букви. Някои от вас може и да са срещали името ми във финалните надписи на телевизионни предавания, за които дълго време съм работила като сценарист, а за други това, че пиша да е абсолютно ненужна информация. Факт е, обаче, че думичките винаги са били моето тайно лекарство, с което лекувам душата си, или оправям настроението си за седмици напред. Харесвам джвъджки. Мразя джинджифил. Била съм в Джумаята.. и в Горната и Долната. Искам да отида в Джаксънвил. И понякога вярвам, че познавам джуджето Хаяско. Животът ми е шарена плетеница от много и от малко – много любов, много неочаквани срещи, още по-неочаквани раздели и едно малко, съвършено човече, на което съм горда майка. По интересно стечение на обстоятелствата, бащата пък е исландски бивш стриптизьор. Казах ли ви – животът наистина може да бъде адски забавен. И в същината си, той винаги, винаги е сладък. До последната хапка.

1 КОМЕНТАР

  1. “- Тате, нали на папагалите даваме просо?
    – Да.
    – Кокошките кълват семена и тревички, пингвините ловят риба, а орлите грабват малки птички?
    -Да, чудесно е колко много знаеш за птиците!
    – А, не знам! – С какво се хранят сино птиците?”

    “коя е столицата на Чужбина?”

    “-Какво е това?
    – Остатък от паметник. Бяха го направили за да си спомняме за партизаните.
    – За латинопартизани ли?”