Време за поезия: Стихове от Емил Костов

0
поезия от Емил Костов
Снимка: Foter.com

Стиховете, които ще прочетете по-долу, са дело на 19-годишния Емил Костов. Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.

Емил Костов е роден на 2 октомври 2000 г. в град София. Учи в 32-ро средно училище с изучаване на чужди езици Свети Климент Охридски с профил английски и испански език. Първите му публикации са в сайтовете Откровения и ХуЛите.

Емил Костов
Емил Костов

“Стилът ми е повлиян от западноевропейската литература и историческите събития на XX век”, обяснява Емил. А сега ви оставяме с няколко от стиховете, които изпрати до редакцията ни този млад българин:

Живея в миг загубен

Живея в миг загубен
в пепелта на моите мечти.

Живея, за да бъда
чут в изгряващия пламък,
или заглушен в гаснещия дим.

Миг, свързан с пепел и мечти.
Кога ще пламнеш ти
и ще запалиш нечутите мечти?

Аз съм пепел –  ти си миг.
А двамата сме две негаснещи следи.


                                                   ***

Понякога, гледайки те отдалече,
така потънала в стихията на нотите безкрайни,
така загубена в безкрайното небе
и така самотна като изчезващия ден,

искам да се доближа до теб,
както тихо падат капките дъждовни
по повърхността на бурните вълни
и да стана част от дъждовната ти песен.


 На…

Никога не ще забравя
плахия ти поглед
в тъмната, прозрачна стая,
когато мислите дълбоки покоряваха
бленуващата ми душа…

Ти откъсна ме от думите безкрайни
на тихия в душата ми живот
и в пламъка на погледа ти необятен
виждах света на немислимите мечти…

Спомен, мил и нежен,
дали ще цъфнеш
някога в градините на моето сърце?


Врява и безумство

Живеем в свят на сиви градове,
потънали във врява и безумство.
Всяка наша дума превръща
се в шум за чуждите усти.
Ох, безумство клето!…

Къде отидоха идеите ни свят?
Къде загуби се светлия ни плам?
Сляхме се с тъмните паважи
и погубихме красивия си блян.

Сега сме роби на безкрайния пейзаж
без капка мисъл в нас…


Страст

Страст безумна ти роди ни
с клетия си плам
и осъди ни на път
по дирите на твоята съдба.

Дори в миговете кратки,
когато искаме да се откъснем
от този свят за миг красив,
потънал в нашите мечти

Ти винаги си в нас.
В радост, в мъка и в любов.
Ох, страст безумна защо си се вселила в нас.


Прочетете още… стихове от читатели – поезия от Радостина Грапльова

Отговор