Милена Цветкова е красива синеока жена, която е успяла да намери баланса и хармонията в себе си и в нещата, които я заобикалят. Милена е решила да помогне и на други хора да постигнат същото. Превръща го в работа, защото няма по-хубаво нещо от това да работиш това, което обичаш.
Милена Цветкова или Мишони
както я наричат всички, които я познават, работи посланик на любовта. Любовта, която започва от теб, от твоя дом, от вещите, които те заобикалят. Сложиш ли в ред дома, гардероба и външния си вид, тогава душата ти сама започва да се обича, смята тя.
Снимки: Личен архив
Милена Цветкова сама преминава през тази своя метаморфоза. Пренарежда дома си, изхвърля всичко ненужно и старо. Изчиства гардероба си от старите скелети, променя косата си, започва
да се грижи всекидневно за себе си
и да се учи да се обича. Междувременно помага и на много хора около нея да направят същото, докато в един момент у нея не узрява идеята, че е време да започне нещо изцяло ново. Тя напуска света на телевизията, където работи повече от петнайсет години като асистент-стилист, за да се захване с нещо истински нейно.
Милена вече е помогнала на десетки хора да видят себе си и дома си в нова светлина. Решихме да ви запознаем с нея, защото всички имаме нужда от красота и любов. А Милена Цветкова не само ги носи у себе си, но и помага на хората да ги преоткрият в телата, душите и домовете си.
Мишони, трудно ли се взима решение да започнеш нещо ново сама?
Трудно е, разбира се. Особено когато си работил дълги години нещо, в което си влагал толкова много любов и страст.
Какво ти даде работата в телевизионните формати и защо реши да напуснеш този толкова интересен за повечето хора шоубизнес?
Даде ми Мен. Работата в екип те учи на много неща. Научаваш много и от хората, за които работиш. Изграждаш се като личност. Да работиш в тази сфера е магия! През годините работа с всички тези хора забелязах, че много от тях се вслушват в случайно подхвърлени от мен съвети свързани с външния вид и подобряване на душевното им състояние. И някак естествено в мен узря решението, че е време да започна да мотивирам и да помагам на хората да започнат да мислят повече за себе си, да се грижат за външния си вид и вътрешния си мир по един много приятен начин.
Наистина ли има връзка между душевното ни състояние и подредбата на дома ни?
Има и още как. Има огромно значение как изглежда домът ти. И не говоря да изглежда добре за другите хора, а ти да си го харесваш. Хубаво е мястото, където се прибираш да носи хубава вибрация, да има твоя почерк. Представи си да се прибереш след дълъг работен ден в дом, в който цари пълен безпорядък, пълен е с ненужни вещи и те са разпилени навсякъде. Този дом е задръстен. Няма как да успееш да си поемеш въздух и да релаксираш с удоволствие. Неслучайно е казано “Моят дом е моята крепост”. Много е важно да направим нашата си крепост. Да сме щастливи да живеем в нея. Ще се учудите колко малко му трябва на дома, за да светне.
Защо на някои хора им е толкова трудно да се разделят с вещите, които ги затрупват?
Аз бях от тези хора. Просто живеех с миналото и вещите оттогава. Мисля си, че на хората им е трудно, защото ги е страх да погледнат настоящето. Вкопчен в миналото всеки се старае да запази някаква част от него, която му напомня за хубав момент. Но все пак това е минало. Няма лошо да запазим хубавите спомени от тогава, но няма нужда да се затрупваме с тях. Все пак има снимки. Нека да живеем сега.
Какво да изхвърлим и какво да запазим?
Изхвърлянето е терапия за душата и ума. Това е пречистване, от което всички имаме нужда.
Да премахнем излишните хора и вещи
Те не ни трябват. Да оставим наистина ценните за нас неща. Хората често нямат идея кое е наистина ценно и важно за тях. Точно с това мога да помогна аз. Правила съм го вече и знаете ли кое е странното – хората дори не забелязаха липсата на вещи, които са заемали място години наред, просто защото не са имали нужда от тях. Гарантирам ви, че ще видите дома си по тотално различен начин и изобщо няма да ви е мъчно за изхвърлените вещи.
Вижте още… По-малко вещи = повече време и свобода
Защо никога нямаме какво да облечем, а обикновено гардеробите ни са пълни до пръсване с дрехи, които не сме носили от години?
Пак е нагласа на ума. Пазим дрехи, които не ни стават с идеята, че пак ще сме 48 килограма и ще се намъкнем в тях. Или че все някога ще ги облечем. Ами няма да ги облечем. И ние го знаем. Просто се затрупваме, за да се защитим от излишни тревоги, но това не ни защитава.
Освободете се от тези дрехи, дарете ги, подарете ги на някой или правете, каквото искате с тях, но просто ги извадете от гардероба си. Имаме сегашното си тяло и трябва да се съобразим и приемем в него. И да се обличаме спрямо сегашния ни външен вид. Което ще доведе до много по-различна вътрешна нагласа, по-добро отношение към нас самите. Изберете хубави дрехи за сегашното си Аз, а не компромисни за “докато се върнем пак към онова другото нещо”. Ние хората сме склонни много често да гледаме на миналото си Аз или бъдещото такова, като някаква друга личност, която е по-амбициозна, по- слаба, по-спортуваща, по-красива, по-съвършена. А ние сме ние сега в този момент. И е хубаво да се харесваме сега в този момент.
Повечето хора сега са си вкъщи и анцуга и пижамата станаха всекидневното им облекло. Има ли значение какво носим вкъщи?
Как да няма значение?! Ако не си доставим удоволствие вкъщи да сме супер яки за нас самите, значи изобщо не се уважаваме. А това, разбира се, води до ниско самочувствие. Да не забравяме, че живеем и с други хора. А когато сме се запознавали с тези хора, все пак сме изглеждали някак “по-пипнати”. Вярно е, че близките ни трябва да ни възприемат във всичките ни метаморфози, но да ни гледат дни наред със скъсан анцуг на петна и мазна коса, някак си не е готино.
Защо е толкова важно да се грижим за себе си всеки ден?
Защото ежедневната грижа за нас самите е едно пътешествие към душа ни. Нали знаете, винаги когато сме постоянни в нещо, то дава резултат. Тогава самочувствието идва с лекота. Започваш да харесваш това, което виждаш в огледалото. Започваш да уважаваш себе си, заради това, което си постигнал. Важно е! Защото, когато доставяш малки радости на себе си всеки ден ти се превръщаш в удовлетворен и щастлив човек, и тогава можеш да дадеш повече и на другите около теб.
Как да започнем да се обичаме повече?
Когато започне да ни пука за собствения ни комфорт. Когато започнем да живеем своя живот, а не този на човека до нас. И когато започнем да се грижим за себе си. Представете си да обичате човек, който непрекъснато мрънка и е като малко сърдито старче. Ще ви се иска да го разтърсите като парцалена кукла, за да се осъзнае. Нека не бъдем малки сърдити старчета, а се вземем в ръце и започнем да си даваме любовта и красотата, която заслужаваме.
Още за Милена Цветкова може да откриете на нейната официална страница във Фейсбук.
