Жорж Папазов оправдава библейската истина, че никой не е пророк в собствената си страна. Почитан в чужбина като един от най-добрите художници на своето време, а у нас е осъден на десетилетна забрава. Защо?
Съществува следното обяснение. В южноевропейските общества, към които може да бъде причислено и българското, на най-голяма почит са родовите връзки. За добро или лошо… Родителите “гледат” децата си цял живот, бдят на тях, правят всичко възможно да ги “уредят” на работа, когато пораснат. Връзката с корена е много здрава.
Докато в северноевропейските общества и в Новия свят отношенията между хората се основават по-скоро на талантите. След пълнолетие по-бързо “се излиза” от семейството. Родителите и близките роднини не се чувстват длъжни да помагат и не се бъркат да „уреждат“ живота на децата. Затова пък се дава път за обществено израстване на надарените с талант личности: на тях им се помага и те са толерирани. Било те и чужденци.
У нас преобладават колективистичните нагласи, докато на други места на почит е индивидуализмът. А
гениалният художник Жорж Папазов е бил краен индивидуалист
Затова е нормално такъв “да излезе” в чужбина и там да се осъществи. Докато в България задълго ще останенеразбран и отричан като творец. За отбелязване е, че неговото изкуство не се приема добре у нас и преди 9 септември, и след това. В свои размисли върху изкуството Папазов пише:
“Аз считам, че художественото творчество не е дело на колективен догматизъм, а субективна съдба на самия творец. Премахнал от себе си всякакви изкуствени предразсъдъци, аз вярвам, че съм запазил сърцето си свободно.
В моята работа нямам правила. Всичко, което върша, е резултат на свобода.”
Георги Папазов е роден в Ямбол на 2 февруари 1894 г. Той е шестото, най-малкото дете на ямболския търговец на коне и бакалин Панайот Папазов. Бащата скоро почива и с изхранването на семейството се занимава най-големият син. Търговията е в кръвта на семейство Папазови. Единствено малкият Георги расте мечтателен и без да усеща съпричастност към еснафската среда.
Георги е глезеното дете и фамилна гордост
Братята му предусещат, че е призван за нещо голямо. След като взема участие като доброволец в Балканските войни от 1912-13 г., Георги Папазов е пратен да учи в Инженерно-техническо училище в Прага за паркостроител. От изучаваните предмети единствено рисуването и чертаенето са му присърце. По-късно си спомня:
“До това време в моята родна страна никога не бях слушал да се говори за рисуване и живопис, не бях виждал и ми бе чуждо понятието картина.”
Скоро разбира, че няма да го бъде като инженер. Неговото призвание е рисуването. Напуска Прага и през 1914 г. отива в Германия (Мюнхен), където взема уроци по живопис от немски професори. Първите му творби са реалистични акварели и пейзажи. В Мюнхен се запознава с българската студентка Беатриче Палазова. Скоро двамата сключват брак.
Художникът събира кураж за първа изложба в родината си. Това става още 1919 г. Творбите му са подложени на злостна критика. “Лудо, глупаво цапане с четка – продукт на болен организъм”, заключава преподавателят от художественото училище Харалампи Тачев.
Той все още е на кръстопът в търсенията си – между чешкия реализъм, в който е отначало школуван, и набиращия популярност през 20-те години немски ексионизъм. В „германския“ си период (1918-1923) Папазов търпи силното въздействие на експресионизма. През 1921 г. успява да продаде първа картина – Коне, от Берлинската художествена изложба. Първата половина на 20-те г. преминава в местене от град на град – Виена, Берлин, Женева и накрая Париж (1924 г.).
В Париж буквално нахлува с гръм и трясък. Това се случва тъкмо по Нова година. Влиза в едно артистично заведение в Париж, издокаран в типичния си за онова време стил – широкопола шапка, бастун и пелерина – и натоварен с платната си. Поглежда ядовито насядалите по масите художници и им казва:
“Кучета на конкретното изкуство, ще ви счупя главите с този бастун, ако не признаете превъзходството на моето изкуство.”
Във Франция се установява за постоянно – до края на живота си, който настъпва на 23 април 1972 г. Сравнително бързо и лесно Жорж Папазов осъществява пробива си в артистичните среди. Това се случва отново малко случайно. Заема се да търси място, където да предложи картините си. Наема носач, който да достави картините в една скромна парижка галерия. Носачът обаче изгубва бележката с името ѝ, затова ги занася в познатата му и прочута в цял Париж галерия Вавен-Распай. Там много харесват творбите и вземат Папазов на своя издръжка и под свое покровителство.
Индивидуализмa и неподправената си оригиналност Папазов съхранява за цял живот. Отказва да бъде причисляван към каквито и да било “–изми“ и естетически концепции:
“Останах индивидуалист и не се свързвам с никаква школа. Не съм нито футурист, нито сюрреалист, нито кубист. Аз съм просто художник.”
“Ръцете ми, водени от страстта за рисуване, изпълняваха слепешката онова, което създавах в мечтите си.”
“Изкуството винаги изразява едни и същи неща: Животът, Любовта и Непознатото.”
В предговор към негова изложба в Прага през 1935 художникът Оскар Кокошка отбелязва: “Жорж Папазов е български художник, който направи име в Париж, където изкуството му се приема като самостоятелна клонка на модерната живопис. Мнозина френски художници са изпитали влияние от него.”
С творбите си от първите години в Париж Жорж Папазов се явява “сюрреалист преди сюрреализма”. Неговата дълбоко оригинална живопис не следва никакви естетически програми. Рисува, воден от „вътрешните“ си сили. „Папазов в своята душевност е по-скоро един средновековен монах, излязъл от средновековните манастири, където царуват правилата на „модерната точна стойност.“
Може би тук е ключът към разгадаването на Папазов:
носталгията по България
Пред свои близки споделя, че мотивите си черпи от народните престилки на майка си.
“Тайната на неговата творческа чувствителност е неугасващото му чувство за родното.” Това са думи на френския поет, писател и критик Андре Салмон. За приятеля му Марсел Еме пък Папазов е истински син на тази странна и привлекателна България. Един “мистичен славянин, представящ превъзходно своята страна“, по думите на художника и илюстратор Анри Роше.
Блестящи отзиви има за изложбата на Жорж Папазов в Швеция през 1933 г. “Вие носите пламък в душата си, Вие сте мечтател и мистик, който търси истината – Вашата истина – в собствените си душевни глъбини. Вие, драги Папазов, обогатявате съкровищницата на човешките мечти”, казва му Рагнер Хопе, директор на Музея за Модерно изкуство в Стокхолм
“Европа, в търсене на един нов мит, ще намери може би в този варвар обновление на своето изкуство. Папазовото изкуство е един език на душата и едно лирично състояние. Папазов има дара да създава фантасмагории от йероглифи и идеограми“, допълва критикът Валдемар Жорж. Колегата му Морис Рейнал смята, че „целта на Папазов е да внуши мистерията на подсъзнателното, предавайки най-обикновените предмети в най-странни, емоционални, най-загадъчни, най-меланхолични, най-трагични, най-кошмарни форми.” А Жан-Пол Креспел допълва:
“Папазов създава една дълбоко оригинална живопис, изпълнена с радостен хумор”.
Единствено у нас големият художник Жорж Папазов остава непризнат приживе. Макар отделни наши изкуствоведи да са му изказвали почитта си, изложбите, които поставя у нас през 1928, 1934 и 1935 г., са посрещнати отрицателно. При все това Папазов си остава завинаги влюбен в България. Както свидетелстват близките му във Франция, той винаги е подчертавал, че е български художник и не ще забрави родината си.
Може и да не знаете името на този майстор винар, но вероятно сте чували и дори опитвали едно от творенията му. Мерлото VINI, реколта 2006, беше обявено за...
Соня Йончева ще бъде звезда, предрича бляскаво бъдеще на пловдивчанката британският Гардиън. Българските звезди на световния музикален небосклон стават с една повече. Името ú е...