Жени за утеха: Секс робините на японската армия

В началото на 20-и век общо над 410 хил. жени стават жертва на създадените от японската армия "домове за утеха". Повечето от тях умират или се самоубиват до края на Втората световна. Обезщетени са едва 46 от жертвите на това нечовешко насилие

2
жени за утеха
Момичетата, които Япония превръща в свои секс робини, са предимно от окупираните от армията й територии. Вдясно виждате паметник, посветен на жените, станали жертва на това зверско насилие. Снимка: Ryomaandres - Own work, CC BY-SA 4.0, Link

Жена за утеха – на пръв поглед звучи добре, но не е. Никак даже. Зад това определение се крият много ужас, жестокост, безчовечност, насилие, болка… Действието се развива в Япония и на територии, окупирани от нейната армия. Странно нали – там хората уж имаха чест? Но когато говорим за война и мъжка похот, то морал и чест са само думи.

Историята е класическа. Или почти. Обяви за работа в по-голям град във фабрика или ресторант примамват момичета от различни азиатски държави като Корея, Китай и Филипините да търсят препитание далеч от дома. Други са отвлечени, трети -примамени с обещание за по-висока степен на образование или квалификация. Някои попадат там и напълно случайно. Но съдбата им е една – превръщат се в секс робини.

Джан О'Херн
Портретна снимка на Джан О’Херн – една от европейките, които са отвлечени, изнасилвани и бити от японските войници.

Веднъж вербувани, те попадат в “домове за утеха” – някои от тях се намират в родните им страни, други – чужбина. Трябва да утешават японските войници. Под “утехата” се разбира изнасилване от по 40-50 мъже на ден,

бой до припадък, осакатяване и дори обезглавяване

Такава съдба застига над 400 хиляди жени. Повечето от тях са мъртви. Сред тях има и жени от европейски произход – най-вече от Холандия и Австралия.

Тази ужасяваща традиция започва в началото на 20-и век, когато Япония анексира Корея. По време на тези военни действия хиляди корейски жени са изнасилени. По-късно, през 1937 г., ужасите продължават на територията на друга държава. На 13 декември същата година японците нападат китайския град Нанкин и освен хилядите убити, техни жертви са почти 80 хил. жени – изнасилени от войниците. Тази безчовечност става достояние на света и за да замаже срама император Хирокито

узаконява създаването на официални “домове за утеха”

Но в тях няма нищо законно. Японската армия създава собствени бордеи като отвлича или примамва момичета с лъжливи обещания за работа. Веднъж попаднали в ада на сексуалния тормоз, те можели да излязат оттам по един-единствен начин – мъртви.

Тайпей - Музеят Ама
Музеят “Ама” в Тайпей е посветен на жените за утеха. Снимка: By Solomon203Own work, CC BY-SA 4.0, Link

Сексуалните робини на японските войници са предимно малолетни момичета, които не издържали дълго в армейските публични домове. Болести, изнасилвания от сутрин до вечер, бой, измъчване, осакатяване, мръсотия, смърт… това било ежедневието им. А тези, които опитвали да се противопоставят, за назидание били убивани  пред всички по особено жесток начин. Дръзналите да се разболеят от срамна болест са лекувани с горещо желязо в гениталиите…

Поредната война свършва, но не и за момичетата. През Втората световна те трябва да утешават и американците. Едва през 1946 г. генерал Дългас Макартър успява

да наложи забрани на домовете за утеха

Тогава най-сетне оцелелите момичета са освободени. Опитват да възстановят разбитата си психика и осакатени тела, но вместо съчувствие, те получават презрение от обществото и семействата си. Третират ги не като жертви, а като жени, опозорили държавата и рода си.

Бившите жени за утеха носят срамно клеймо. Никой не ги иска за законни съпруги. Миналото, което им е наложено от други, ги обрича на мизерия и ежедневни унижения.

Години наред японците отричат за случилото се. Едва през 80-те и 90-те години оцелели жени започват да говорят и

Япония е принудена да се извини публично

Това се случва през 1993 г. Това успокоява обтегнатите отношения с Корея, която търси отговорност от японците, тъй като голяма част от “жените за утеха” са корейки. Япония не иска тези факти да влизат в учебниците по история, тъй като престижът на страната ще да пострада. И все пак истината излиза наяве с цялата ú грозота и ужасяващи факти.

жена за утеха - Китай
Август, 1945 г. Млада китайка от японските домове за утеха дава интервю за представители на Съюзниците.
Снимка: No. 9 Army Film & Photographic Unit, Titmuss A D (Sergeant). Post-Work: User:W.wolny – This is photograph SE 4523 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, Link

През 2007 г. в свое изявление японскит премиер Шиндзо Абе заявява, че жените, станали жертва на това нечовешко насилие, преувеличавали силно твърденията си и реално не съществували доказателства за разказите им. През втория си мандат Шинзо Аве все пак признава за извършените престъпления. Не само заради международния натиск, на който е подложено правителството му, но и за да запази добрите отношения между азиатските държави.

През 2015 г. Япония създава фонд за обезщетения на жертвите, но тогава вече е твърде късно. По данни на ООН почти

90% от жените за утеха умират

до края на Втората световна война, а мнозина оцелели предпочитат сами да отнемат живота си. Малцина са тези, които имат смелостта да приемат съдбата си и да продължат да се борят за живота си. Неофициалната статистика показва, че жените, минали през домовете за утеха, са около 410 хил. Каква е реалната бройка обаче – можем единствено да гадаем. “Компенсирани” за зверствата са едва 46 от всички стотици хиляди. Те били единствените оцелели.

В днешния 21-ви век светът е глобализиран, модерен, но и по-безсъвестен откогато и да било. Защото дори и днес, дори и сега – точно в този момент, някъде по света хиляди жени са принудени да проституират против волята си. Жертви на едни нови войници и на война, която, за съжаление, няма да свърши, защото официално не съществува. Война на половете, на силния срещу слабия, на насилника, на парите и властта. Само една от войните на модерния човек…


Прочетете още… за изтезанията, на които са подложени жени в други части на света – Ужасът на женското обрязване

2 КОМЕНТАРА

  1. Здравейте, Анна! Много интересна статия 🙂 Само има малка фактологическа неточност – името на министър-председателят на Япония е Шиндзо Абе, а не Шинзо Аве. И той все още е премиер на страната към днешна дата.

    • Благодарим за уточнението, Мина! Корекцията е нанесена. Поздрави!

Отговор