![Той е доктор и би изял храна, изпусната на пода! доктор - храна](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/food-man-person-eating-696x464.jpg)
Името му е Арън Карол, доктор Карол. Професор е по педиатрия в Медицинския университет на Индианаполис и говори за здравеопазване в блога The Incidental Economist и видео блога Healthcare Triage. И тези дни, във връзка с голямата истерия покрай опровергаването на 5-секундното правило за падналата на земята храна, заяви категорично:
„Аз съм лекар. Ако изпусна храна на пода в кухнята, все пак я ям.“
За което ми иде да му стисна ръката. Същата онази, пипнала “мръсната” храна. И после бих навирала своята в лицето на всеки, който папагалски се възмущава заради бактериите по нея. Защото ми писна от това всеобщо
поведение като в магазин за кристална посуда
От незнание за силата на собствената ни имунна система. Незнание, което я обезсилва с всяка следваща превантивна мярка. Писна ми и от страхове наизуст – например от невидими неща като бактериите. Страхове, които е толкова лесно да преборим само с малко повече интерес, познание или елементарна логика дори.
Ето например – защо се фокусираме върху изпуснатата на пода храна? Има толкова по-страшни неща.
И не, няма магическо число секунди, отброяващи безопасния престой на храната там долу. С това е съгласен и Арън Карол, който изследвал 5-секундното правило още преди години, покрай съ-авторството му в книга за митовете в медицината. Тогавашното му проучване, както и това на колегите му наскоро, доказва, че колкото и кратко да е времето, в което падналият хранителен продукт прекарва на земята, по него ще полепнат бактерии.
Но доктор Карол би го вдигнал от там директно към устата си
“Кухненският ми под не е чак толкова мръсен”, казва той. И обяснява, че отправната ни точка при решението не бива да бъде това, дали на пода има нула бактерии. “Важно е колко са те, в сравнение с други повърхности. Ако беше видимо колко по-мръсни са те, изобщо нямаше да се притеснявате за пода.”
По този в кухнята има 3 колонии бактерии на квадратен инч (2.5 см). Но това е нищо в сравнение с дръжката на хладилника (минимум 5 колонии), кухненския плот (почти 6 цели колонии – което си е двойно повече от пода) и гъбата за миене на чинии (внимание – 20 милиона колонии на всеки 2.5 кв. см).
Данните са на професора по микробиология Чарлз Герба – няма друг американски учен, който да е прекарал повече време в изследвания по темата.
“Тревожим се токова много дали да хвърлим или изядем падналата храна, но не се безпокоим, че пипаме хладилника или плота”, казва доктор Карол.
Същото се случва и в банята
“Тоалетната седалка там е по-чиста от цялата кухня – 0.68 колонии бактерии на квадратен инч. Кое е по-мръсно в банята ли? Почти всичко останало: от копчето на тоалетното казанче (близо 35 колонии бактерии) до мивката (16 колонии).“
![здраве](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/SplitShire-8856-725x483.jpg)
Повърхностите се цапат, когато са пипани от много ръце, за които не се сещаме. Кофичката кисело мляко, която донесохте от магазина, е била поставяна къде ли не, преди да стигне до кухненския ви плот. Ами неизмитите зеленчуци и плодове? Или пък портмонето и телефонът ви, които тъкмо оставихте на масата?
Мислим за пода и за тоалетната като мръсни места, затова и ги чистим повече – по-старателно, по-често, с по-агресивна химия. А ето че, според поредното проучване,
95% от телефоните на служителите в болниците
са заразени с бактерията нозокомия, която най-често причинява уринарни инфекции и пневмонии. От онези, заразени със стафилококи ауреус, над 50% били резистентни към антибиотици (метицилин-резистентен стафилокок).
Парите, с които боравим всеки ден, също са бъкани с бактерии. И къде държим тези пари и бактерии? Точно така – портфейл. А кога го чистихме за последно? Схващате идеята…
Само не мислете, че ви агитирам да дезинфекцирате компулсивно всичко около вас! Напротив. Желанието ми е да мислим повече, преди да параноясваме на тема хигиена. Едно обикновено измиване на ръцете все още е решението на повечето неща, за които така или иначе не се сещаме – като бутоните на банкомата, на клавиатурите, на ключа за лампата.
А за онези, за които се сещаме, но спорим как е най-правилно да постъпим –
нека не прибързваме със страха
Нека не съдим. Вместо това, какво ще кажете да повярваме? В собствените си сили, в имунната ни система, в себе си. Защитата, дадена ни от природата, е доста устойчива. Открай време пипаме мръсни неща и въпреки това се справяме. Или, както казва доктор Карол:
„Щетите, които би ми нанесла храната от пода, не си заслужават притеснението ми, в сравнение с много, много други неща.“
Дори да не мислите като него, вземайте информирани решения, основани на логически преценени рискове. Не на някакъв случаен брой секунди – били те пет, три или десет, за които едно нещо се е докосвало до друго.