“Свирим за публиката. Това е много важно. Не можеш да свириш във вакуум”, казва Браян Мей.
Титаничната We will Rock You, трогателната Save Me, мъката на Шотландския боец по невъзможността да сме вечни Who Wants To Live Forever, песен-изпращане на приятел – The Show must Go On. Какво е общото между тези песни на Queen?
Всички те са измайсторени с вещина от къдравия, вече беловлас Браян Мей с фините му, сякаш вълшебни пръсти, върлинесто и слабо тяло, унес в очите и неподвластност на време, загуби и години.
1947 г.
Набори на Браян Мей са самият Стивън Кинг, Арнолд Шварценегер, Карлос Сантана и Дейвид Боуи.
На 19-ия ден на тази въпросна 1947 г. Браян Мей идва, сякаш роден с китара в ръка, за да вае музика, да спасява животни, да вее буйни къдри, да се издига над тълпата с ръста си (187 см, хм, изглежда по-висок).
С годините се превръща в митичен струноопъвач: той е виртуозен музикант, попаднал в класация за най-велики китаристи на списание Guitar World – номер 2 и в топ 100 на Rolling Stones.
Браян Мей: Един доктор по астрофизика в света на музиката
“Всички мислеха, че съм леко ексцентричен, че да искам да съм навън, съзерцавайки звездите, но аз все още искам да правя това.”
В главата му освен музика, ноти, рок и акорди, властват и планети, комети, плътност и температура – доктор по астрофизика е. Свръх хибрид между физика, химия и мелодия.
Този мечтател-съзерцател Браян превръща звездоброенето в призвание. Завършва физика с почести в Imperial College London. Татко му Харолд със сълзи на очи приема тежката присъда на Браян да се раздели с физиката (при все, че отношенията им са повече от блестящи) и да стане рок музикант. На първия концерт, на който баща му присъства, отново със навлажнени очи признава факта, че решението е съвсем на място.
“Доста по-добър музикант, отколкото астроном съм. Мисля, че светът получи правилния избор”
– казва и самият Мей.
Всички велики музиканти са с големи умствени възвишения – лична теория.
Съветите му за красотата и външния вид
“Поддържай косата си и не напълнявай.”
Според Браян това е повече от достатъчно. Казва го, естествено, с чувство за хумор. Поводът – прекрасната му коса – запазена марка, с която нееднократно се шегува: “Понякога, когато прелиствам набързо някое списание си мисля, че един ден ще се окажа в плен на собствената си коса.”
Той е забавен и самоироник. Но не и що се отнася до събратята ни от нечовешки вид.
Един вегетарианец в света на рок музиката
Morrissey, Pink Floyd, Пол Маккартни, Том Йорк (Radiohead), Принс, Еди Ведер – освен музиката, има и още нещо, което свързва тези титанични имена – безмесието. Вегетарианци са, но още по-важното – пука им за земята, дават светъл пример и пропагандират с ноти съчувствието, дори към привидно по-нисшите ни братя и сестри.
И Браян е име от този списък. По повод тези свои възгледи той казва: “Посветил съм се на това животните да имат по-добър живот. Посвещавам повече време на кампании за защита на животните, отколкото на правене на музика. Най-трудно е да жонглирам с всичките тези дейности. Времето ми е голям проблем. На първо място е семейството ми, след това идва всеотдайността ми към помагането на животните.”
И добавя смело:
“Когато вече ме няма на този свят, искам хората да ме запомнят не с групата QUEEN, а с опитите ми да променя начина, по който се отнасяме с нам подобните същества. Това е нещо, с което бих се гордял.”
Освен неконсумирането на плът, Браян дръзва да се опълчи и срещу несправедливости, които накърняват световния баланс, според мисленето му. В какво се изразява това:
Защитник на всички животински видове, борител за правата на язовците, лисиците, както и всички други нямащи глас и сила представители на фауната. Върло подкрепящ: International Fund for Animal Welfare, League Against Cruel Sports, PETA UK и други.
Той е вероятно единствената знаменитост осмелила се да каже: “Кървавите спортове нямат място във Великобритания.”
Браян Мей забива виртуален медиен шамар не на кого да е
а на светая светих на Англия – принцовете Уилям и Хари по повод тяхно пътуване до Испания с цел ловен разгул: “Няма никакво оправдание за лова.” Виртуозният музикант определя ловците като хора, които имат “мислене от 19-и век”, а ловуването като “нечовешко”, обобщавайки: “Гади ми се…”
“Ето такова е цялото отношение на привилегированата класа – можеш да спасяваш носорози и слонове в Африка, но да си убиваш каквото пожелаеш, ако си богат”
– продължава с упреците си Браян.
Да критикуваш кралското семейство е меко казано смелост в стерилна Англия и тук следва световна възхита за нелицемерието и дързостта да насочиш пръст към синьокръвните синчета. А Браян Мей е човек, който сам би понесъл подобен род порицание и го е доказвал неведнъж.
Вижте още: Фреди Меркюри – легендата, която завинаги остана с нас
Браян, скромността и славата
“Наистина смятах, че съм много добър преди да видя Джими Хендрикс и тогава си казах: “Е, добре де – не чак толкова добър.” – шегува се със собствените си музикални умения англичанинът.
Браян не се притеснява да говори искрено и признава, че славата понякога тежи:
“Известно време не исках да отговарям на въпроси, свързани с Queen. Бих искал на мен да се гледа като на нещо живо, а не като на някакво полезно изкопаемо.”
Браян Мей е реалист от години, човек, който макар и да обича звездите, е здраво стъпил на земята: “В момента Queen са доста продавана банда, но няма гаранция, че това ще продължи вечно.”
Има гаранция, обаче, че е получил почести, адмирации и мълниеносен аплауз от музикалния свят. Нов вид (равнокрило) водно конче в Бразилия е кръстено на него – Heteragrion brianmayi. Не всеки може да се похвали с подобна напълно заслужена морална награда!
Red Special
Не, това не е нов вид напитка, това е име на самоделка, в най-прелестния аспект на тази дума. Китарата, измайсторена от Браян и баща му през 60-те. Има си и други прозвища: May, Fireplace, Old Lady.
Както и да я наричаме, с мисълта в ума, че тя е използвана почти изключително във всичко на групата, има и книга посветена на нея: “Саморъчно направената китара, която разтърси Queen и света.”
За групата
1968 г. се ражда групата Smile. Това, което повечето хора не знаят е, че това не е първата група на Браян, а тази с името 1984, посветена на романа на Джордж Оруел. Queen полагат корона в косите на света през 1970 г., когато Александър Солженицин получава Нобелова награда за литература, а Миг Джагър е глобен с 200 паунда за притежание на канабис.
“Песните на Queen не са за живота на рок звездите. Те са за живота на нормалните хора, ето затова се получава спойката с песните ни. Късметлии сме, че тази спойка се получава с всичките поколения.”
Групата живее цели 21 години до кончината на Фреди Меркюри.
Фреди, моят приятел
“Не знаехме, всъщност какво не беше наред дълго време. Никога не говорехме за това, сякаш беше неписан закон да не го правим, защото Фреди не искаше. Той просто ни каза, че не е ок да правим турнета и дотолкова. Постепенно, последната година и малко стана очевидно какъв беше проблемът или поне до някаква степен, явно. Не знаехме със сигурност”, признава Мей по повод борбата на Фреди Меркюри със СПИН.
Малко след смъртта му, Браян не вижда смисъл да продължава не само с групата, а с живота като цяло. Сърдечни разрухи, загубата и на собствения му баща… Но някак се справя и преодолява тази натрапчива мисъл да свърши сам със себе си.
Браян ненавижда тютюнопушенето, поради факта, че именно цигарите отнемат баща му – страстен пушач. Степента му на омраза към никотина стига до етап, в който той забранява пушенето на техните концерти.
Оплаква горестно своя баща, когато той жалее и за своя другар Фреди.
“Фреди е в мислите ми всеки ден”
– казва преди няколко години китаристът на Queen. Фреди затвори очи и ги отвори в нечия друга музикална вселена. Оставя ни глас-електричество, композиции, озарени от невъобразима муза и записи, които да гледаме, жалеем и осъзнаваме, че той наистина е не просто музикант, а легенда (както самия той предрече приживе, и още тогава не звучеше самохвално!).
Как се сбогуваш с приятел?
“Всеки понесе това по различен начин.“
Напускането на земния път на Фреди е било напускане на близък член на семейството – спомня си Браян Мей тази 1991 г.: “Аз исках да избягам от групата, не исках дори да чуя за нея. Мисля, че такъв беше пътят на моята скръб.”
Дълъг и поръсен със стъкла от спомени и крепко приятелство, тежащо като олово в душата на Браян, който съвсем реално обмисля самоубийство, както вече намекнахме. Двойната доза смърт – Фредиевата и на баща му, наистина превръщат дните в непосилни, а пътят му за живеене – в безсмислен.
“Смятах себе си за изключително болен човек. Бях наранен и до голяма степен – на парчета. Изпаднах в тежка депресия, бях всепогълнат от усещането за загуба… Не исках да обичам, бях напълно загубил себе си.”
Но времето наистина лекува всичко, поне до степен “да продължиш напред”, макар нищо да не може да е както преди.
Вместо Чао:
“Няма нищо, от което да се срамувам.”
Достоен мъж, рицар на добротворството, извънорбитален китарист, баща, син, приятел, ЧОВЕК. Имаме нужда от този вид Nepovtorimikus Legendarius Pukist.
За нас беше чест да поговорим с теб и за теб, мистър Браян Мей, на раздяла те поздравяваме със собствените ти думи, изпети в песента Simple Man:
“Какво е останало от твоята мечта?
Просто думи върху надгробния ти камък.
Един човек, който се е научил да преподава, а после е забравил да учи.”
За актуална и просторна информация за Браян Мей, може да посетите официалния му сайт.
