Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Мария Касимова: Всеки мъж трябва да има в живота си по...
На 15 август отбелязваме Успение Богородично, Голяма Богородица или казано по-просто, имения ден на всички жени, които носят името Мария. Миналата година на тази...
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...
Спомените на Елиас Канети за родния Русе
Единственият нобелов лауреат с български корени – писателят Елиас Канети, е роден в Русе. Престижната награда му е присъдена в раздел литература и е за...